Средствата от $200 млрд., които отпуска Световната банка за борбата с изменението на климата, ще бъдат от малка полза за овладяване на процеса, заяви пред БНР професор Емил Григоров – преподавател в канадския университет „Лавал”
„Разбира се, че тази сума ще е от полза, макар и да е нищожна на фона на средствата, необходими за осъществяване на максимално бърз и ефикасен глобален преход към възобновяеми енергийни източници“, каза той в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
И посочи, че „според последния доклад на Международната експертна група по климата, въпросните средства възлизат на $2400 милиарда, което се равнява на 2,5% от световния БВП, като продължителността на тази инвестиция да е минимум 20 години“.
Експертът смята, че Парижкото споразумение е било важен момент в борбата с климатичните промени, но само дотолкова, доколкото чрез него съществена част от световния политически и икономически елит се присъедини към един отдавна съществуващ сред климатолозите и активистите на екологичното движение консенсус.
„Бихме могли да резюмираме този консенсус в следните три точки: първо, климатичните промени са неоспорим от научна гледна точка факт; второ, има корелация между тяхното ускоряване и постоянно разрастващата се през последните два века икономическа активност на човечеството; и трето, ако не се вземат спешно мащабни и радикални мерки за задържането им, в обозримо бъдеще нашата планета ще претърпи екологична катастрофа с необратими последици върху човешката цивилизация“, каза той.
Проф. Григоров посочи, че тази есен Междуправителствената експертна група по климата към ООН предостави на широката публика подробен доклад за това, което ни очаква при евентуално глобално затопляне с 2̊ С. Според него през 2100 г. нивото на океаните и моретата ще се е покачило с между 40 и 90 см, като всяко десето лято ще минава без арктическа ледена покривка.
„Не е трудно да заключим чрез екстраполация, че при глобално затопляне с 3̊ С до края на века, положението ще е в пъти по-критично. А при хипотезата за преминаване на тази граница, последствията за живота на Земята стават абсолютно непредвидими. За да бъде избегнат подобен апокалипсис, т.е. за да бъде задържано глобалното затопляне на +2̊ С, а още по-добре – на +1,5̊ С, през следващите 10-15 години глобалното количество емисии на ГПЕ трябва да бъде намалено поне наполовина“.
Той смята обаче, че няма никакви изгледи това да стане, защото има крещящо несъответствие между заявената обща цел глобалното затопляне да бъде задържано на не повече от +2̊ С в сравнение с прединдустриалната епоха и целите на отделните страни по отношение на ограничаването на емисиите на газове с парников ефект (ГПЕ).
„Няма я необходимата за целта международна солидарност. Всяка подписала Парижкото споразумение страна, независимо колко развита е в икономически план, намира повод да преразгледа ангажиментите, които е поела, с цел да свали още и без това ниско поставената летва. Това води до резултати, за които щях да кажа, че са смешни, ако всъщност не бяха много тъжни“.
Проф. Григоров даде за пример претендиращата за световно лидерство в борбата с климатичните промени Франция. „През последните две години количеството на отделените от френската икономика и френските потребители ГПЕ се увеличава право пропорционално на броя високопарни екологични слова, произнесени от президента Макрон“.
Друг лош пример е Полша, която тази година сякаш нарочно прие за трети път домакинството на най-големия световен форум за климата, за да оповести на висок глас пред света, че няма намерение да налага драстични ограничения на жизненоважната за нейната икономика въгледобивна индустрия.
„Германия също отложи с десетина години изпълнението на поетите от нея през 2015 г. в Париж ангажименти, заради зависимостта на икономиката й от добива и употребата на лигнитни въглища. Да не говорим за страни, като САЩ, Бразилия, Китай и Русия, които дори не си правят труда да заблуждават себе си и другите, че се отнасят сериозно към Парижкото споразумение“.
Според проф. Григоров при това положение няма нищо изненадващо във факта, че три години след подписването на това споразумение, все още няма яснота относно правилата за неговото прилагане.
„Целта на конференцията в Катовице е да се приемат най-сетне такива правила под форма на своего рода наръчник. Не знам дали тази цел ще бъде постигната. Това, което знам е, че миналата година глобалното количество ГПЕ се беше увеличило с 1,6% в сравнение с предходната, а тази година то е с 2,7% по-голямо, отколкото през 2017“, каза той.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл
