Утре арменците ще гласуват на предсрочни парламентарни избори. До тях се стигна, след като министър-председателят Никол Пашинян подаде оставка на 16 октомври. Причината – премиерът революционер, дошъл на власт след протестите, известни като Кадифена революция, не можеше да осъществи законовите промени, за които настояваше. Доскорошните управляващи от Републиканската партия блокираха законодателните му инициативи, тъй като имаха мнозинство в парламента. Ще се промени ли ситуацията след утрешния ден?
„Последните две проучвания показват, че одобрението за Пашинян е между 70 и 80%. Очаква се да победи с голяма преднина“, каза за предаването „Събота 150“ докторът по политология Бабкен Матевосян от Института за изследване и анализ на Евразия.
„Основната битка на тези избори е за второто и третото място. Според промените в Конституцията, приети след референдума от 2015-а, поне три партии трябва да влязат в парламента, независимо дали са преминали петпроцентовата бариера“, обясни той.
Според Матевосян в по-любопитната битка според него ще се включат четири партии, които имат подкрепа от около 5 на сто. Сред тях са републиканците – бившата управляваща партия, националистите, както и бившите съюзници на Пашинян. „Има 4-5 партии, които се състезават, за да бъдат опозиция.“
Победата на досегашния и най-вероятно бъдещ арменски премиер е повече от евентуална, но това не е новина, по-важни са политиките му.
Според Бабкен Матевосян грешките на Пашинян като премиер могат да се търсят най-вече във външната политика. А най-голямото предизвикателство пред него е и ще бъде икономическият растеж на страната.
„Мисля, че основните проблеми – това личи от допитванията до хората – са не само корупцията, състоянието на свободата на словото, демокрацията. Всъщност най-сериозният проблем е безработицата, както и нуждата от икономически реформи. И тук няма място за магия. Напълно сигурен съм, че Пашинян ще срещне най-голямото си предизвикателство в тази сфера. Евентуално рейтингът му ще спадне именно по тази причина. Ето защо пък е важно за останалите партии да влязат в парламента и да бъдат истинска опозиция, в очакване на момента, в който подкрепата за него ще отслабне.“
Че икономическото предизвикателство е огромно, политологът е повече от сигурен, защото Армения има две затворени граници със съседни държави – Турция и Азербайджан.
„Ситуацията с Иран и подновените американски санкции срещу страната има потенциал да се отрази доста зле на Армения. Основният фокус в програмата на Пашинян е IT секторът. Програмата му се концентрира върху технологиите и производството, но ще бъде трудно да я осъществи. Обаче през 2017-а Армения имаше седем и половина процента растеж, за тази година се очакват между 5 и 6 на сто ръст, въпреки революцията и политическата нестабилност. Така че потенциал за растеж има, но той трябва да се усети в живота на хората. Особено имайки предвид, че 25% от арменците са бедни“, каза Матевосян.
Според политолога друг наболял проблем – конфликтът в Нагорни Карабах, скоро няма да се разреши.
Политологът предвижда честни избори, като посочи, че над 70% от избирателите са заявили, че ще гласуват
„Има осем международни и повече от 20 местни неправителствени организации, които съблюдават процеса, предварителните им доклади са доста положителни. Сигурен съм, че ще има качествена разлика с изборите, провеждани при предишни правителства. Преди основният фокус беше купуването на гласове и впрягането на административния ресурс. Изглежда, че тези избори ще са толкова свободни и честни, колкото биха могли да бъдат, защото има политическа воля за това“, каза Бабкен Матевосян.