Нощта настъпва бавно в американския природен парк Йосемити. Заострените върхове на секвоите плавно потъват в мрака на фона на грандиозните скали, пише Obekti.bg.
Луната свети все по-ярко. Пълнолуние е. Въоръжена със скъпи камери и фотоапарати, тълпа хора се устремяват към гигантските водопади.
През деня този парк е интересен заради горите и дивите животни – мечки гризли, бизони, сови. Нощите през пролетта и ранното лято обаче привличат много повече посетители. Особено когато Луната е съвсем кръгла.
Тогава пред тях се разкрива необикновено природно явление – деликатно чудо,
плод на играта между вода и светлина.
При точно определени метеорологични и астрономически условия в Йосемити се раждат дъги през нощта. Те приличат на красивите разноцветни дъги, които всички сме виждали през деня след дъжд, при слънце. Само че са по-бледи, случват се на тъмно и се виждат най-добре с фотографска техника от ъгъла на конкретно място. Много са красиви!
В Америка ги наричат moonbows или lunar rainbows. Тези изумителни цветни арки при водопадите са неизвестни за много от учените, които се занимават с естествени науки и с ефектите от подредбата на планетите. Случват се по подобен начин като дневните им братовчедки. Но крият и своето тайнство.
Когато слънчев лъч премине
през капка вода, неговата светлина се разделя на компоненти от цветове, защото капчицата го отразява. Това създава целия набор от цветовете в спектъра на дъгата. Лунната дъга не е кой знае колко по-различна, с изключение на това, че източникът на светлината е друг. Ако има пълнолуние и небето е ясно, Луната, която излъчва отразена от Слънцето светлина, е всъщност достатъчно светеща, за да създаде дъга на определено място. Въпреки че има връзка с процесите в появата на цветния сърп през деня, за да се появи, явлението зависи от още много специфични обстоятелства, които трябва да съществуват едновременно.
Лунни дъги може да бъдат наблюдавани по всяко време, но най-омагьосващи са, когато Луната в небето е ярка и пълна. Ето защо по време на пълнолуние, два дни преди и два дни след това, през пролетта и началото на лятото, докъм 15 юли, Йосемити е пълен с жадуващи да видят чудото.
Защо точно там?
За дъгата освен светлина са нужни и капчици вода във въздуха. А какъв по-добър вариант от голям водопад (в случай, че не вали дъжд). Размерът на капчиците има значение за качеството на дъгата, както и разстоянието между мястото на падането им и позицията на човека, който наблюдава. Тези фактори обаче не са толкова важни, колкото позицията на Луната в ясното небе и потоците от водни капки, които падат в противоположната на нея посока. Затова
трябва да сте застанали с гръб към Луната,
за да гледате към правилната зона, където чудото се случва.
Има значение и колко високо е спътникът на нашата планета. Ако е над 42 градуса над хоризонта, нощна дъга не може да се формира – трябва да е по-ниско. Ниската Луна прави голяма дъга. Високо разположената – малка.
Всички тези условия съвпадат изключително рядко. Лунни дъги са документирани
само на няколко места на планетата:
шотландските планински райони, на Хавайските острови, в Ирландия, където климатът е влажен, на езерото Виктория и, разбира се, в Йосемити. Там това е рекламирана, основна туристическа атракция. Близо 80% от всички снимки на дъгите са правени в калифорнийския парк, защото условията са по-предвидими.
Нерядко обаче гледката за пристигналите в парка е голямо разочарование. Може би дори това е правилото. Причината е, че лунната дъга
изглежда сива или бяла
на цвят, когато светлината на Луната не е достатъчно силна. Освен това е трудна за разпознаване от невъоръженото човешко око, защото светлината обикновено е твърде бледа, за да възбуди рецепторите за цветове в окото. Затова изглежда бяла. Но цветовете блясват на снимката, която ще отнесете за спомен, стига да е направена с дълга експозиция.
Най-много лунни дъги по света са виждали хора, случайно попаднали на точното място в точното време. С изненада съзирали феномена, докато се разхождали в късна пролетна или лятна нощ под ясно и звездно небе.
„Докато скитах след буря снощи,
успях да видя странно явление в небето. Изглеждаше като нещо, което идва навътре. Накрая постепенно формира идеална арка. Със сигурност не??дъга, помислих си”, споделя потребител във Flickr. „През последната ни нощ в Хавай имаше пълнолуние и беше влажно. Децата казаха, че трябва да сляза на плажа и да видя невероятна гледка. Радвам се, че го направих – успяхме да видим рядка лунна дъга”, разказва още Стивън Пайн. През 2003 г. бе фотографирана дъга над океана през нощта, след като Томас Тайс от Орегон случайно я видял, застанал с гръб към ниската пълна Луна зад него.
Наслаждавал се на феномена цели 20 минути.
Паркът Йосемити популяризира явлението с видеоклип в YouTube. В него едно и също място (там, където се появява дъгата) е заснемано през определени еднакви интервали от време. След това кадрите с високо качество са монтирани един след друг. Така се получава подвижна картина – видео, чиято красота се допълва от фона на Млечния път в нощното небе над водопадите на парка. Те са едни от най-високите в света.
И накрая, преди да сте попитали – да, получава се и двойна лунна дъга. Да бъде наблюдавано такова нещо е истински шанс. Лунната дъга, дори единична, е нещо изключително рядко. След като веднъж я е видял, човек трудно може да я забрави.
Тя често е описвана като „призрачна” и „странна”
заради появата й внезапно и „не на място” в мрака. Като призрак изскача за няколко секунди, до минути. Краткото й наблюдение обаче е достатъчно въздействащо, за да остави в съзнанието на човека усещането, че е бил свидетел как нещо извънземно се случва. Да се почувства късметлия, че е бил там и неочаквано е бил награден от природата с тази изумителна гледка.
