През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града.
През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий основава Търновската книжовна школа, разтваря врати един от първите извънстолични университети. Освен хуманитарни дисциплини, Висшият педагогически институт “Кирил и Методий”, както се нарича той по онова време, предлага обучение и по изобразителни изкуства.
Това, което мога да откроя при създаването на Факултета по изобразително изкуство, са неговите първооснователи, положили основите на нова българска художествена школа – разказва деканът доц. Борис Желев. – Във Велико Търново идват проф. Никола Кожухаров, проф. Васил Станилов, проф. Васил Захариев, както и младите асистенти, току-що завършили Художествената академия, Александър Терзиев, Никола Гелов, Иван Маринов, Спиридон Борисов, Никола Хаджитанев. А десет години по-късно някои от възпитаниците ни остават вече като преподаватели.
През над половинвековната си история факултетът е обучил повече от три хиляди възпитаници – учители по изобразително изкуство, директори на художествени галерии, преподаватели в Националната художествена академия и други университети. А днес предлага осъвременено обучение в специалности като “Живопис”, “Графика”, “Скулптура”, “Стенопис”, “Рисуване и интермедия”, “Графичен дизайн и визуални комуникации”. Но тъй като през XXI век светът е отворен, възпитаниците на факултета прекарват част от обучението си в европейски университети по програмата “Еразъм плюс”, а студенти предимно от Испания, Франция, Полша на свой ред идват във Великотърновския университет.
Освен че усъвършенстват художествените си умения в ателиетата на университета, студентите участват и в живота на града, допринасяйки за неговата естетика и промяна на архитектурната среда. Например те преобразяват визията на общинския пазар, разкрасяват фасадите на сгради, превръщат парковете в арт пространства.
Нещата, които проектират нашите студенти, не са само илюзорни и имагинерни проекти, а повечето от тях се реализират – казва заместник деканът доц. Владимир Аврамов. – В централното фоайе на един от корпусите ни украсихме всяка стълбищна площадка с мащабни мозаечни пана, а светлия отвор оформихме с витраж. В самия град също имаме няколко мозаечни пана върху фасадите на училища, както и на детската градина край стадиона. В сграда извън пределите на Велико Търново пък оформихме училищен коридор с общ стенописен проект на цял випуск.
По презумпция стенописи се работят в колектив, така че възможността младите живописци да се трудят рамо до рамо беше част и от образователния процес.
Съвсем скоро ни предстои естетизиране на обновеното основно училище в близкия град Горна Оряховица. Готови сме и с идейните концепции за оформяне на централното фоайе на театъра с прилежащите му крила. Тук е мястото да откроя и личната творческа дейност на нашия докторант Пламен Кондов, който изработи витражите на катедралата в Ловеч.
На 6 декември – по традиция в навечерието на студентския празник, се състоя годишната изложба на отличилите се възпитаници, по време на която бяха раздадени награди и дипломите на завършилите студенти. Според декана задачата пред факултета е да предаде на всеки от тях верен естетически критерий, за да се осъществи като творец. А по повод 8 декември той им пожела да намерят своето място под слънцето, да бъдат здрави и жизнерадостни, защото работата така или иначе няма да избяга – нито на тях, нито на преподавателите им.
Снимки: личен архив