Истинско финландско нашествие организира за почитателите си Софийската филхармония в своя 90-и сезон. Само седмица след легендарния Йорма Панула на диригентския пулт застана и един от неговите най-изявени ученици – Юка-Пека Сарасте, прочут също толкова, колкото състудентите си от Академия „Сибелиус“ в Хелзинки Еса-Пека Салонен и Осмо Венске. През февруари ще посрещнем и прочутия с ексцентричността си Лейф Сегерстам, а вече познаваме и младия Саша Мякиля.
Маестро, за първи път сте в България, как се чувствате, работейки със Софийската филхармония?
Мисля, че оркестърът се справя чудесно – разбира се, музикантите са професионалисти и имат много добри качества. Една от идеите да съм тук е и сътрудничеството с млади студенти – доведохме седем от тях, които обучаваме като бъдещи оркестрови водачи. ‘Lead’ е проект за симфоничен оркестър със специално внимание към младите музиканти, които имат желание и качества да станат по-добри лидери. Организацията ни е базирана в Швейцария и имаме сътрудничества с различни институции там – работили сме в Лозана, а сега – в Женева и Цюрих. Тази година направихме контакт с фестивала „Аврора“ в Швеция и сега имаме много планове за подобни колаборации както с професионални, така и със студентски оркестри по целия свят. Най-трудно е да се намери достатъчно време за разработването на този проект, но ние се стараем поне два-три пъти в годината да го осъществяваме, както тук, в София.
Самият Вие как подхождате, когато пред Вас стои непознат оркестър?
Аз смятам, че всичко е малко или много въпрос на установяване на контакт. Разбира се, хората реагират по различен начин и понякога е по-лесно да ги дирижираш, понякога – по-трудно. Но диригентът трябва да грабне вниманието – това е най-важното, когато не познаваш състава. Трябва да си активен и да подаваш още и още информация, която да се натрупа постепенно. Дирижирането е не само физическо, но и умствено занимание.
Задавам Ви този въпрос, маестро, защото съм чувала да казват, че за гост-диригентите е по-лесно – няма нужда да са много взискателни и настоятелни към оркестрантите. Вие от кой тип диригенти сте – стриктен, или приятелски настроен?
Зависи. Разбира се, смисълът не е в това да си стриктен или отстъпчив, а да изградиш някакво доверие – независимо дали си гост, или това е твоят оркестър, доверието е най-важно. При това както те да могат да ми се доверят, така и аз да им имам доверие. И ако нещо се пропука, трябва да го покажеш, да изискваш повече внимание. Затова понякога е много необходимо диригентът да е стриктен, но това е същественото – да е само когато е нужно.
Още от интервюто с Юка-Пека Сарасте чуйте в звуковия файл.
