Страните от Западните Балкани да не губят своя фокус върху пътя им към европейска интеграция, въпреки че невинаги получават позитивни послания от страна на Европейската комисия и някои страни-членки. Това заяви председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Кристиан Вигенин в Подгорица на XIV Конференция на парламентарните комисии по европейска интеграция на страните, участващи в Процеса на стабилизиране и асоцииране на Югоизточна Европа. Като ключов говорител по темата „Парламентарно измерение на процеса на присъединяване към ЕС“, посветен на дискусията за отношенията между парламента и правителството в процеса на подготовка за членство в ЕС, ролята на парламентарната дипломация и регионалното сътрудничество в процеса на присъединяване, както и изборите за Европейски парламент през 2019 г., той подчерта, че няма друго решение за региона на Западните Балкани освен пълноправно членство в ЕС. Кристиан Вигенин акцентира върху това, че нещата не приключват с приемането в ЕС и това е един от уроците, които е научила България – за да бъдат постигнати същински резултати и пълна интеграция, необходимо е работата да продължи и след присъединяването. По отношение на дейността на Комисията по европейска интеграция на Народното събрание в периода на подготовката за членство, той наблегна на необходимостта от повишаване на експертния капацитет на парламента, чрез който се дава възможност за засилване на ролята му в процеса на взимане на решения и взаимодействие с правителството. Във връзка с предстоящите избори за Европейски парламент Кристиан Вигенин изрази мнение, че не е необходимо с такава тревога да се гледа на очакваното увеличаване на броя на евроскептиците. Той подчерта, че критиките на част от евроскептиците към ЕС такъв, какъвто е днес, не означават непременно желание той да бъде разрушен, а имат за цел да подобрят функционирането му. Според него след изборите разширяването трябва да остане водеща политика за ЕС, като европейските граждани бъдат убедени, че от присъединяването на Западните Балкани Съюзът би имал само ползи. Председателят на КЕВКЕФ подчерта, че е доволен от факта, че България по време на своето председателство на Съвета на ЕС е успяла да върне фокуса на ЕС върху Западните Балкани. По думите му е много важно, че има приемственост по този приоритет от страна на Австрия и Румъния, а през 2020-та и от Хърватия, като този момент трябва да се оползотвори. Той увери, че КЕВКЕФ ще следи за действията на правителството, насочени към постигането на целите, поставени на Срещата на върха ЕС – Западни Балкани, проведена на 17 май в София.
От името на домакините Адриан Вуксанович изрази своята благодарност във връзка с постигнатото от Българското председателство по отношение на Западните Балкани и акцентира върху задълбочаването на взаимоотношенията между КЕВКЕФ и Комисията по европейска интеграция с подписания през октомври в София Протокол за двустранно сътрудничество.
Събитието беше открито с обръщение към делегатите от председателя на Скупщината на Черна гора Иван Брайович. В рамките на събитието беше дискутирана и темата „Има ли ограничения за Европейския съюз – процесът и възможностите за разширяването“, с акцент върху Стратегията за разширяване на ЕС и заключенията от срещите на високо равнище в София и Лондон, политическия и обществения консенсус за процеса на присъединяване към ЕС, готовността на страните за присъединяване към ЕС и готовността на ЕС за разширяване, както и евроскептицизмът в държавите-членки. Ключови говорители в панела бяха Александър Дърлйевич, главен преговарящ на Черна гора с ЕС, Н. Пр. Роберт Вебер – посланик на Германия в Подгорица и Гордана Джурович- преподавател във Факултета по икономика в Подгорица и бивш министър на европейската интеграция на Черна гора.