Дворецът „Виланов“ във Варшава е дом на 70 хиляди плакати от цял свят, направени през последните 100 години. Дворецът и неговият парк са сред най-ценните паметници на полската национална култура. Построен е през последните години на XVII век от крал Ян III Собиески и е бил разширяван постепенно от следващите си собственици. Днес в съседство на сградата, изпълнена в бароков стил, се намира Музеят на плаката, който работи под шапката на Националния музей във Варшава. Тази година се навършват 50 години от основаването на Музея на плаката. За годините на своето съществуване той е бил творческа платформа на близо 400 изложби.
Полската плакатна школа е световноизвестна и повлиява на много западни проектанти и графични дизайнери, които я признават за оригинален феномен. Музеят на плаката няма постоянна експозиция заради огромната си колекция – една от най-големите в света. Кураторът Мариус Кноровски обяснява, че затова няма как да се види цялостната история на плаката в Полша, но се планира създаването на постоянна експозиция, която проследява историята на полския плакат.
„Главната цел на нашия музей е да запази и представи историята на полския плакат. А причината да нямаме постоянна експозиция са консерваторските работи по сградата, в която сме настанени, които продължават с години. Затова сега един плакат не може да бъде експониран по-дълго от 3 месеца“, допълва Мариус Кноровски. „Не всички плакати се отпечатват на качествена хартия, а пък при други светлината, и по-специално слънчевите лъчи, оказват пагубно въздействие за много кратко време. Галерията, която искаме да създадем и в която да има постоянна експозиция, ще бъде много съвременна, с модерни условия за съхранение на плакатите.“
В продължение на 22 години – от 1994-а до 2016-а, на това място се е провеждало Международното биенале на плаката. То започва да се организира в Полша от 1966 година и е сред най-престижните световни събития в тази сфера. Българката Ралица Станоева е печелила една от наградите в първото му издание. Тя е един от известните наши плакатисти, работила е още в областта на приложната и изящната графика, илюстрацията, оформлението на книги и живописта. Сега биеналето продължава да се провежда, но вече на друго място – в Академията за изящно изкуство във Варшава. „Когато се провежда първото Международно биенале на плаката през 1966-а в Полша, професори от Академията за изящни изкуства решават да създадат нашия музей и две години по-късно той вече е факт. Две основни колекции са представени в него – полски плакати и на международни творци. Над 70 хиляди са общо плакатите от тези две колекции. 35 хиляди от тези плакати са от издания на това международно биенале, на което през годините Полша е домакин. Чуждестранните плакати са от цял свят – от всякакви държави, от всички континенти. И въпреки, че при нас повечето плакати са полски, винаги търсим баланса при представянето. Затова смятаме, че в нашия музей са демонстрирани всички световни тенденции в това изкуство“, разказва още Мариус Кноровски.
„Разбира се, не колекционираме всичко, защото това е просто невъзможно, а и нямаме къде да го съхраняваме. Концентрираме се предимно върху артистичния плакат, който има и художествена стойност. В нашата колекция има работи от края на 19 век. Продължаваме да добавяме и събираме и в момента“, споделя кураторът. По думите му, съхраняването на един плакат е трудна работа за консерваторите. „Тук, в нашата сграда на музея, освен двете зали, имаме и консерваторски помещения, където екипи от специалисти се грижат за плакатите. Оригиналите винаги се пазят. Някои от експонатите се нуждаят от много грижа и работа по тях. Голяма част съхраняваме и дигитално.“
Плакатите, подредени в момента в основната зала на музея, са на тема „Мрежата и интернет“.
Тази година се навършват сто години от възстановяването на независимостта на Полша и също толкова от установяването на дипломатически отношения между Полша и България. Това е и поводът Полският институт в София да покаже пред български журналисти част от полското културно наследство.