„Това движение обединява много хора по един хем класически, хем класов начин. В него всички важни икономически искания и постулати много бързо изместиха т.нар. нашумели вече политики на идентичността. В движението се включват абсолютно всички – има и бивши разочаровани избиратели на Макрон, има и бивши разочаровани избиратели на Народния фронт, има от целия политически пейзаж. В това движение никой не се интересува кой е по-прогресивен, по-патриотичен, по-консервативен, кой е мигрант от Ливан и т.н.“.
Според Станиславски е разочароваща липсата на послания от страна на профсъюзите във Франция, защото „ако синдикатите бяха се раздвижили при цялото това социално напрежение, и ако бяха обявили генерална стачка, това вече поставя на дневен ред въпрос на властта“.
„Има потенциал това движение да разчупи поне част от тази бетонирала се вече политическа система от старите структури и или да се появи нещо ново, или някоя от тези структури да придобие различно качество“, смята още политологът.
Той допуска възможността протестът на „жълтите жилетки“ във Франция да се развие до един общоевропейски протест срещу системата. Според него материалните, социалните, икономическите предпоставки за подобен тип движения и протести има навсякъде в Европа.
„Имаме голям проблем специално в Източна Европа. Нашите общества са вече до такава система измъчени от тази бедност и деморализирани, че им е трудно да осъзнават своите интереси и да свързват политиката с отговорност и интереси“.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
