Американски астрофизици успяха да измерят светлината на всички звезди във Вселената, която е излъчена от тях от 13,7 милиарда година, пише в. „Дейли мейл“.
Първите звезди са се появили стотици милиони години след Големия взрив. Преди това Вселената е тънела в абсолютен мрак. След първите появи на тези небесни тела, те са започнали да се образуват със зашеметяваща скорост.
Екипът на астрофизика Марко Айело от университета Клемсън в Южна Каролина анализира данните, получени от телескопа на НАСА „Ферми“, работещ в спектъра на гама-лъчите. Учените са използвали нови методи за измерване на светлината на звездите, като са прегледали данни от 739 източника, събирани в продължение на 9 години. Общият брой на фотоните звездна светлина, излъчени след Големия взрив, се оказа числото 4, следвано от 84 нули.
Учените са използвали свойствата на блазарите. Това са галактики, съдържащи свръхмасивни черни дупки, които са способни да изпускат тънки потоци от енергийни частици със скорост, близка до тази на светлината. Те могат да бъдат засечени на Земята, независимо от това на какво разстояние се намират.
Произведените гама фотони в споменатите потоци се сблъскват с космическата мъгла, като оставят наблюдаем отпечатък. Това е позволило на учените да измерят гъстотата на мъглата не само в дадено място, но и в определен етап от историята на Вселената.
Черните дупки са с милиони и милиарди пъти по-голяма маса от тази на нашето Слънце. Те могат да бъдат регистрирани на Земята, независимо от тяхната отдалеченост.
По думите на Марко Айело, измервайки колко фотони са били погълнати, екипът е могъл да изчисли колко плътна е била космическата мъгла, когато в нея остава наблюдаема следа. За целта са били изследвани данните на 739 блазара, чиито черни дупки са милиони и милиарди пъти по-големи от Слънцето.