От 30 години в театър „Маджестик“ на 44-та улица в Ню Йорк се играе само едно заглавие – „Фантомът на операта“ от сър Ендрю Лойд Уебър. Това е най-дълго представяният мюзикъл на Бродуей в историята до момента – още през 2012 г. е достигнал завидните 10 000 представления. 30-годишнината е била отбелязана паметно през месец януари – с гости сър Ендрю Лойд Уебър и неговата муза, първата изпълнителка на ролята на Кристин – Сара Брайтман. А в чест на годишнината Емпайър Стейт Билдинг е бил облян в светлини – Ню Йорк е бил свидетел на специално светлинно шоу.
Режисьор на спектакъла „Фантомът на операта“ е Харолд Принс. Солистите бяха трогателно млади и затова – въздействащи. Кейли Ан Воорхес беше Кристин, тя е в театъра от 2015-а, а Фантомът в този случай беше дебютант – неговото име е Пол Шефър. Досега е бил дубльор в ролята на Раул, а вече му е възложена най-важната задача и той се справи отлично, макар в началото на спектакъла да изглеждаше малко неуверен. Постепенно Шефър разви образа – от надменния и самоуверен Фантом до трагичния негов край на самотен и изоставен призрачен герой, при това той ставаше все по-убедителен. На фона на дуото Фантома и Кристин, остана малко бледнеещ Раул дьо Шани, влюбеният в певицата романтичен благородник – в ролята Джей Армстронг Джонсън. Като че ли липсваше малко повече очарование и естествено обаяние, не толкова гласови данни.
Тъй като действието се развива в Парижката опера през XIX век, на сцената бяха и характерните герои – примадоната Карлота Джудичели и тенорът Умбалдо Пианджи. Тези роли, както и балетният състав, изискват доста класическа оперна закалка, защото, макар и в комичен план, те все пак представят репетиция на оперно заглавие. Това е „театър в театъра“, т.е. в този случай „опера в мюзикъла“. Нивото беше повече от задоволително и нямаше компромис в избора на изпълнители.
Разбира се, както може да се очаква, оркестърът беше брилянтен (шестима диригенти се редуват в различните спектакли). Но звездата на вечерта беше самият театър „Маджестик“ – магия се случваше на сцената във всеки един момент. В началото, още по време на увертюрата, огромният полилей, който също има своя роля в произведението, беше издигнат от сцената до тавана. Сценографията и динамиката в смяната на декорите по време на целия спектакъл бяха просто изумителни!