При всички случаи икономическото развитие на Великобритания след Брекзит няма да бъде такова, каквото щеше да е, ако Кралството беше останало част от ЕС, посочи Войнов. Той коментира множеството изчисления на различни източници, които вече показаха, че предстоят спадове за британската икономика, още повече, че и правителството там също потвърди очакванията.
„700 паунда е най-оптимистичната годишна загуба след Брекзит на всеки британски гражданин, възможно е тази сума да бъде увеличена и до 2 хил. паунда. Минималното понижение на БВП на Кралството ще възлиза на 1,9% спрямо настоящата ситуация, като част от анализаторите посочват възможен спад дори от 5,5%“.
Правата на гражданите във Великобритания и ЕС, вноската на Кралството по отношение на бюджета на Общността и избягването на граница между Северна Ирландия и Република Ирландия Войнов определи като стълбовете на настоящото споразумение между британския премиер Тереза Мей и Брюксел.
В тази декларация обаче решението на проблема с границата между двете Ирландии беше отменено, отбеляза той.
„Все пак трябва да се има предвид, че преговорите между Кралството и ЕС вече отнеха 2 години. Това прави вероятността да се намери решение на въпроса за двете Ирландии минимална, тъй като, ако имаше вариант, то той вече щеше да е приложен“.
Войнов посочи още, че ако до края на преходния период не бъдат изчистени всички въпроси, то той може да бъде удължен с неопределено време. Според икономиста важно за Великобритания е какво ще се случи след това, тъй като по време на транзитния период тя ще продължи да бъде третирана като член на ЕС с единствената разлика, че ще изгуби правото си на глас в Брюксел.
„Кралството трябва да изпълни поетите вече ангажименти към Брюксел и бюджета на ЕС. Изчисленията са, че сумата, която трябва да внесе до 2020 г., е в порядъка на между 39 и 40 млрд. паунда. След това обаче, ако вече не е напуснала ЕС, тя ще трябва да продължи да внася определена сума към блока, но пък няма да може да се възползва от отстъпките, които получава до момента“.