Тези думи на писателя прозвучаха в поредното издание на предаването на Радио Благоевград за събитията в литературата и литературата като събитие „Страници“. „Ще кажа нещо, което не бих казал преди 25 години: и тогава, и сега настоявах, че писането е работа с думи и изисква умение за игра с тях и упорита работа, то не е споделяне – може много да си преживял, а в крайна сметка да изпееш „Камъните падат“, докато друг може да е страдал по-малко, но да напише „Душата ми е стон“; но винаги личи кога една книга е „съчинена“ и – точно това мога да добавя днес – кога в писането си вложил част от своето тяло, част от себе си. Това е като в приказката – за да стигнеш до Горната земя, трябва да нахраниш орела с част от себе си.“ – каза Георги Господинов. „Такава е цената на писането. Винаги съм се присмивал, когато някой каже „писането е тежък физически труд“. „Какъв труд е това?“, мислех, „Когато пишехме на „Марица“, на пишеща машина, наистина трябваше усилие, но днес?..“. Но то е. Писането изтощава тялото.“