Виетнам, Америка, Индия, Мексико – това е географията на италианската журналистка през знаковата 1968-а. Тя пътува и пише. Тя е винаги на първа линия, винаги с желанието да разбере, както пише по повод войната във Виетнам през януари 1968: „Тук съм, за да разбера, за да узная какво мисли един човек, докато убива друг човек, който на свой ред го убива, без да го познава. Тук съм, за да докажа нещо, в което вярвам: че войната е безполезна и безсмислена, най-отвратителното доказателство за идиотизма на човешката раса.“ Статиите, които пише от различните точки на света, са за списание „L’Europeo“. В настоящата книга „1968. Дневник на една преломна година. От Виетнам до Мексико“, превод Иво Йонков, са препечатани за пръв път някои от тях. Отново се срещаме с писателския талант на Фалачи, както и с нейната невероятна смелост и журналистически хъс да разкаже, както само тя умее. В този дневник няма да прочетете клишетата за европейската 1968 – за Париж и Прага, а ще усетите като на живо Виетнамската война, ще прочетете интервю с последния Далай Лама, тогава на 22 и прогонен от Тибет, ще стигнете до Лима, ще научите за убийството на Робърт Кенеди, а на Площада на трите култури в град Мексико, ще разберете какво е да отидеш да правиш репортаж и да те ранят, ще узнаеш защо Ориана не харесва Никсън, а в края на годината, през декември ще я видиш на Кейп Канаверал във Флорида, откъдето ще започне пътуването към Луната… Това е документ не само за 1968-а на Фалачи, но и за света по това време.
