Конфликтът между Русия и Украйна не е в интерес на България. Тази позиция изразиха през последните два дни и президентът Румен Радев, и министър-председателят Бойко Борисов.
„В региона на Черно море може да възникне страховит конфликт, да се повторят събитията в бивша Югославия. В същото време на България „ предстои да изгражда своя газов хъб „Балкан“ и преговорите за пренос и търговия с газ от различни източници към днешна дата в такива условия ще се водят много трудно“, заяви премиерът.
„Важно е да разберем, че ние нямаме интерес от милитаризация на Черно море, която пряко ще се отрази на България. Европа в никакъв случай не бива да става заложник на украинската вътрешна политика и амбиции“, каза от своя страна държавният глава.
Междувременно беше официално потвърдено, че е договорено газопроводът „Турски поток“ да мине през България. А този месец Евросъюзът трябва да решава дали да удължи санкциите срещу Русия с още поне една година. Защо тъкмо в този момент се стигна толкова опасно близо до руско-украински военен сблъсък? И кой има интерес от това? Въпроси за милион долара, биха казали американците. Защото пропагандната война, последвала инцидента в Черно море миналата неделя, никак не помага за намирането на отговорите.
„Несъмнена украинска предизборна провокация“, отсече руският президент Владимир Путин.
„Определено руска агресия, застрашаваща цяла Европа“, отвърна украинският президент Петро Порошенко.
Европа не прави достатъчно за решаване на украинския въпрос, критикуват от Вашингтон.
Америка е твърде пасивна заради разследването за руска намеса в избора на Доналд Тръмп, отвръщат от Стария континент.
„Няма да има особено изостряне на обстановката в Керченския проток“, прогнозира в интервю за „Хоризонт“ председателят на Управителния съвет на фонда за развитие на Международния дискусионен клуб „Валдай“ Андрей Бистрицки.
„Доколкото разбирам, основната причина за цялата тази история е политическа. Посочват се много причини, вероятно свързани с изборите в Украйна. Възможно е да става дума за опит да се направи нещо преди срещата на Г-20“, добави Бистрицки.
Той окачестви международната реакция като „по-скоро сдържана, отколкото твърда“.
„Всички добре разбират, че Украйна носи голяма част от отговорността за всичко, което се случва. В момента на Запад няма никакво идеализиране на поведението на украинския политически елит. Всички разбират, че това е, меко казано, достатъчно сложна и противоречива ситуация. Мисля, че има поставена цел за консолидиране на населението и това, разбира се, играе роля в предизборната борба, защото Порошенко се нуждае от увеличаване на подкрепата. Но не мисля, че ще се стигне до отмяна на изборите“.
На въпрос кой от кандидатите за президент на Украйна е най-приемлив за Кремъл Бистрицки отговори:
„Не мога да кажа, че има някакъв предпочитан кандидат. Въпросът не е в конкретната фигура, а в способността да бъдат изпълнени до край набелязаните споразумения. Ако бъде урегулирана ситуацията в Източна Украйна, много проблеми ще започнат да се решават от само себе си. Отношенията ще се подобрят и стабилизират. Разбира се личността на президента играе роля, но това зависи преди всичко от способността на украинските елити да се разберат помежду си. Който и да е лидерът, разногласията в елитите блокират приемането на много решения. Това е проблем именно на Украйна. Доколкото знам, Русия постоянно води някакви преговори с Украйна. Проблемът не е в преките преговори. Проблемът е в изпълнението на приетите решения.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
