Бюджетът за догодина показва, че у нас не се наблюдава административна реформа, каза в предаването „12+3“ икономистът Румен Гълъбинов:
Според Гълъбинов, ако администрацията се намали, хората могат да бъдат пренасочени към реалната икономика:
„Това е нещо, което се повтаря в годините и ни показва, че не се предприемат решителни мерки за административна реформа, а административната реформа би следвало да се разглежда като оптимизиране на разходи, оптимизиране на състав, личен състав, в държавните ведомства – министерства, агенции, комисии и т.н., и пренасочване на този ресурс към реалната икономика, където наистина има нужда от квалифицирани кадри и те могат да дойдат от едно такова преструктуриране на държавната администрация, поне част от този дефицит и недостиг може да дойде от там. Също такъв резерв ще е, тук се каза и за връщането на майките на работа, но, разбира се, трябва да се направят други неща пък за майките, там остават твърде ниски сумите, които им се изплащат за втората година, и едва ли това е мотивацията да се върнат пък на работа, защото трябва да се уредят неща с грижата за децата – детски ясли, градини, виждаме какъв е проблемът в София.
Значи този бюджет ще преразпредели близо 40% от сумата през държавата. Освен това като абсолютна сума е наистина по-висока и е рекордна досега, но ние не виждаме дали ще има по-добра ефективност в преразпределянето на повече разходи. Т.е., да, залага се, че ще има и повече приходи, нека да се случат, дано да е така, но в разходната част трябва да мерим нещата с тяхната ефективност. Не е случаен фактът, че държава примерно като Нова Зеландия е номер едно в класацията на Световната банка „Doing Business“ и заради това, че тя направи една много смела реформа преди години и на два пъти съкрати държавната си администрация – първо с 30% и след това с още допълнително 15%, т.е., почти наполовина си съкрати държавната администрация, въведе електронни държавни услуги навсякъде и от това намаление фактически се усили икономиката на държавата, тя стана по-конкурентоспособна, там е по-изгодно да се прави бизнес и да се развива предприемачество.
Такива държави, които обикновено са в челните позиции на конкурентоспособност и правене на бизнес, те имат ниска степен на административна корупция, те имат висока степен на добра уреденост на съдебната система.
Другото, което е, много зависят от това преразпределение сферите на здравното и на пенсионното осигуряване“.
Гълъбинов коментира бюджета и от гледна точка на пенсионната система:
„Тук това се набива в очи, че 2,8 милиона близо работещи в България внасят в осигурителната система осигуровки, които се ползват от над 2,1 милиона пенсионери. Много скоро заради тази лоша демография, която имаме, ще се изравни това съотношение – един работещ къмто един пенсионер, а то не е добро. За добро се приемат съотношението двама работещи към един пенсионер.
И тук трябва да направим няколко основни извода, първо, да, демографията не се развива добре, т.е., в България имаме малко задържане все още на млади хора в трудоспособна възраст, които да работят и да внасят в осигурителните системи вноски и данъци. Освен това имаме и едно догонващо увеличение на пенсиите, но то винаги и все е недостатъчно и все е малко, затова, защото тръгва от ниско ниво и винаги ние оставаме на последно място в ЕС с минимална пенсия. Т.е., тук или трябва рязко да подобрим производителността, откъдето единият работещ да може спокойно да издържа, образно казано, единия пенсионер в бъдеще, или ни трябват и нови хора на пазара на труда. Производителността се подобрява по най-добрия начин с повече инвестиции и с по-добра конкурентоспособност на икономиката – и износ най-вече“.
В сферата на инвестициите и по отношение на тяхното увеличение Румен Гълъбинов каза, че става дума по- скоро за счетоводни записвания, отколкото за реален поток на нови преки инвестиции. Освен това основният индикатор за инвестициите в бъдеще – дяловият капитал, все още не се увеличава.
Интервюто на Даниела Якова с Румен Гълъбинов можете да чуете от звуковия файл.