Бъдещето на комплекса „Марица-изток“ зависи от много нюанси, каза в предаването „Нещо повече“ преподавателят от Нов български университет гл. ас. Виктор Аврамов:
„Бъдещето се определя от начина, по който ще работят енергийните пазари, в голяма степен от себестойността на ТЕЦ-овете, от себестойността на останалите производители и както става ясно, може би определящо, от цената на емисиите.
Доколкото научавам, в Сърбия Китай строи нови мощности, които работят с въглища и разбира се, тази експанзия продължава, включително в Китай, в Африка и на редица други места. В близките изминали години дори производството от въглищни централи в държави като Германия нарасна. Така че действително има много нюанси в бъдещето и в перспективата, която може да бъде очертана.
Според мен ако бъдат одобрени заявленията за дерогация, ТЕЦ „Марица-изток 2″ ще продължи да функционира, но, аз не познавам процесите вътре, но вероятно те трябва да бъдат оптимизирани. Може би разходите трябва да бъдат намалени по начини, които се сметнат за добре и в средносрочна перспектива, отчитайки, че цените на въглеродните емисии ще продължат да нарастват, делът на разходите за емисии ще продължи да нараства, и себестойността на енергията ще продължи да расте.“
Миньорите изпитват несигурност относно държавната политика в енергетиката, смята Виктор Аврамов:
„Аз се чувствам неудобно да влизам в техните обувки и да коментирам техните мотиви но според мен те са пряко свързани с несигурността, която изпитват относно държавната политика. Ролята на държавата в случая е да защити публичния интерес като максимално балансира между различните интереси през пазара и през регулатора. Според мен миньорите имат съмнения, че това действително е така. Като примери могат да се посочат редица изказвания които се правят от защитници на проекта АЕЦ „Белене“, които казват, че бъдещето на топлоелектрическите централи е силно съмнително. Практически проектът за АЕЦ „Белене“ се явява пряк конкурент на тези централи, защото и в двата случая става дума за базови мощности, но в единия случай те са изградени и те имат много по-ниска себестойност, а в другия случай става дума за един много рисков проект, но ние виждаме как ежедневно този проект бива защитаван.“
Преподавателят е не мнение, че страната ни няма енергийна стратегия:
„Според мен България няма енергийна стратегия. Енергийната стратегия е секторът да бъде изложен на политическия натиск и на опортюнистичното поведение на политическите сили, нека така да кажем. Това е основният проблем на този сектор, от там произтича неговата декапитализация, основно чрез такива проекти, които нямат пазарно осъществяване, чието пазарно осъществяване е силно съмнително. Както беше спреният „Южен поток“, както беше АЕЦ „Белене“.
При „Турски поток“ картината е по-различна, тъй като той е обвързан и с доставките за страната ни. Най-вероятно, съдейки по плановете на „Булгартрансгаз“, най-вероятно е възможно да бъде планирана такава инфраструктура, но според това е много рисково. Изявленията, че печалбите за България от „Турски поток“ биха били от порядъка на 4 милиарда лева според мен са крайно съмнителни. В най-добрия случай това могат да бъдат проходите, но от тях трябва да се извади както себестойността на новата инфраструктура, така и разходите за поддръжката“.