Ако мини „Марица-изток“ бъдат закрити, цената на тока ще се повиши, каза в предаването „Преди всички“ Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум.
„Надявам се мините да имат един по-продължителен срок на работа, а не да говорим за тяхното затваряне в един къс хоризонт. Наистина тогава ще възникнат редица социални проблеми – цената на електрическата енергия вероятно ще се повиши до нивата на регионалните пазари. Сега в момента разликата между електрическата енергия на българския пазар и на регионалните пазари е от порядъка на 15%. Когато ние самите не произвеждаме електрическа енергия, очевидно ще се наложи да внасяме от нашите съседи и особено в такава зимна обстановка, както сме в момента“, каза той.
Според Иванов държавата ще трябва да плаща сериозни суми за обезщетения на съкратените работници.
„Основните проблеми ще останат при нас. Значи ние ще се лишим от едно производство, което, естествено, има възможности за подобрение, оптимизиране, но все пак е наше производство. Ако се лишим от такова производство, икономическа дейност, ще останем с редица хора, които са останали без работа, т. е., социалните ни фондове ще бъдат значително натоварени с допълнителни разходи, а като се замисли човек кой точно проблем сме решили, ще му е трудно да си отговори“.
Според него по Кодекса на труда на тях им се дължат обезщетения в доста големи размери. „По оценките в доклада на БАН това са от порядъка на половин милиард лева само за обезщетения на съкратения персонал. Т. е., ние говорим за едни доста тежки финансови тежести, които ще възникнат и които в крайна сметка ще ги подели цялото общество, защото това директно отива към бюджета“, посочи Антон Иванов.
Според него е най-добре мините да работят до 2040 г.
„Хоризонтът на количествата въглища, които има като запаси, би позволил на тези централи да работят до 2060 година. Аз не си представям тази възможност по простата причина, че в ЕС вече се говори за изцяло за добив на енергия по друг начин, но не с въглища към 2050 г. Ние не можем да си позволим да се изключим от общите планове на ЕС. За мен важното е да не се допуска затварянето на централите в хоризонта до 2040 г., защото в момента опасността, която е съвсем реална, е тези централи да бъдат затворени в едни кратки срокове към 2020-2025 г. Това е опасността в момента, а за работа докато се изчерпят въглищата, вече малко ми се струва прекалено оптимистично“.
По отношение на исканията държавата да компенсира средствата за закупуване на въглеродни квоти, експертът каза:
„Поначало този механизъм за закупуване на квоти за емитиране на парникови газове, той е създаден като инструмент да ограничава производството на въглищните централи. Той не е пазарен механизъм, той е инструмент който има по-скоро политически характер се обсъждат и някои страни в ЕС досега прилагаха механизми за техните въглищни централи поради особености на енергийния микс. Сега, България малко късно предприема стъпки за включване на такива механизми, малко плахо предлага прилагането на такива механизми, защото няма енергийна стратегия, която да обосновава нуждата, да обосновава спецификата на българската енергийна система и защо се необходими тези механизми и в този смисъл аз съм малко скептик, че ние бързо ще достигнем до един компромис, който трябва да бъде направен между българската страна и между ЕС“.