Защо в комунистически Китай има толкова много милиардери?

Джак Ма, чиято принадлежност към Китайската комунистическа партия бе обявена преди броени дни, официално е най-богатият човек в Поднебесната империя.

Неговото състояние се оценява на близо 40 милиарда долара, но в групата на китайските свръхбогаташи присъстват още много имена от най-различни индустрии, пише Bloomberg.

Защо комунистическият строй в Китай, който идеологически се противопоставя на капиталистическата система, създаде условия за създаването на толкова голямо социално разслоение?

Отговорът се крие в реформите, които китайският комунистически лидер Дън Сяопин провежда през 70-те години на миналия век. Именно благодарение на тях Китай се отваря към света и успява да се превърне във втората най-мощна икономика.

Колко са милиардерите в Китай?

Индексът на милиардерите, изчисляван от Bloomberg, включва 500-те най-богати хора на планетата. 38 от тях са китайци. Консултантската компания Wealth-X пък твърди, че в света има общо 2 754 души с нетно състояние от над 1 милиард долара, от които 680 (или около една четвърт) са в САЩ, а 338 (12%) са китайци.

Според швейцарската банка UBS, в Китай на всеки два дни се „появява“ по един нов милиардер.

Защо комунистическата партия позволява на хората да натрупват такива богатства?

Партийните лидери гледат на забогатяването като на „необходимо зло“. Като основен свой приоритет китайската компартия поставя икономическото благоденствие на „широките народни маси“.

През 70-те години обаче Дън Сяопин издига лозунга, че „бедността не е социализъм“. Той счита, че няма нищо лошо в това предприемачите да натрупват лични богатства, стига това да е от полза и за мнозинството от хората. От началото на неговата реформа над 700 милиона китайци успяват да се измъкнат от капана на крайната бедност.

Означава ли това, че партията не се интересува от комунизма?

В конституцията на Китай е записано, че най-високият идеал на партията и нейната крайна цел е реализацията на комунизма, но не е заложен краен срок за постигането й. Това дава възможност на партийните лидери да правят различни „маневри“ в краткосрочен план в името на този абстрактен идеал.

Тази среда създава възможност за съвместно съществуване на различните гледни точки. Създателят на Китайската народна република Мао Дзедун, например, все още е обект на масова почит, макар че някои от политическите му ходове причиняват глад и кръвопролития.

Но това не пречи на китайците да уважават по същия начин и Дън Сяопин, на когото дължат икономическия си прогрес.

За китайските политици обаче е важно да демонстрират уважението си към основните идеали на партията. Президентът на страната Си Дзинпин, например, тази година чества публично 200-годишнината от рождението на Карл Маркс и дори подари негова статуя на родния му град Трир.  

Как би изглеждал китайският комунизъм?

Официалната китайска версия за комунизма е нещо като модерна утопия – средствата за производство са собственост на цялото общество, всички граждани работят за общото благо и имат еднакви права, а „благата“ се разпределят според нуждите.

Дали това е реалистична представа е отделен въпрос, но така или иначе, Китайската комунистическа партия е очертала етапите, през които страната трябва да премине, преди да достигне крайната цел. Преди осъществяването на идеалния комунистически строй, първо трябва да бъде изграден социализмът. За този етап обаче има поставен краен срок, и то лично от президента Си Дзинпин – 2035 г.

Какво представлява социализмът?

В едно от своите изказвания китайският президент Си Дзинпин заяви, че социалистическата модернизация трябва да превърне Китай в световен лидер в сферата на иновациите, да осигури пълно върховенство на закона и да увеличи влиянието на китайската култура по света.

Хората ще живеят комфортно, всички ще имат достъп до базовите публични услуги, а социалните и икономическите различия, особено тези между градовете и селата, ще бъдат сведени до минимум. Освен това се предвижда качествено подобряване на околната среда и условията за живот.

Защо компартията подкрепя предприемачеството?

Този въпрос винаги е бил сложен за управляващите в Пекин. Партията подкрепя развитието на частния бизнес и предприемачеството, тъй като те са основният двигател на икономическия растеж и създават работни места. Що се отнася до личните богатства, отношението й не е еднозначно, тъй като то води до задълбочаване на социалните неравенства, а те съвсем не са в духа на комунистическата идеология.

Според Си Дзинпин, Китай се стреми да намали тези социално-икономически различия. Един от инструментите за постигането на тази цел е данъчната политика. Правителството намали данъците на хората с ниски доходи и увеличи значително налозите върху активите на по-заможните китайци, включително и таксите за притежателите на повече от едно жилище.

Какви са рисковете за китайските милиардери?

Администрацията на Си Дзинпин през последните няколко години предприе сериозни мерки за затягане на финансовия контрол, а китайските богаташи бяха принудени да доказват произхода на своите активи.

Някои от тях се простиха с богатствата си и дори получиха ефективни присъди за корупция и финансови престъпления. Такъв бе случаят с изпълнителния директор на Anbang Insurance Group Ву Сяохуй, който е женен за внучката на Дън Сяопин, както и с финансиста Сяо Джанхуха.

Десетки китайски бизнесмени и политици са обявени за изчезнали, а някои от тях потърсиха спасение зад граница. Милиардерът Гуо Венгуй, например, който е основател на Beijing Zenith Holdings, избяга в Съединените щати и се „съюзи“ с бившия съветник на Доналд Тръмп Стив Банън.

Той заяви, че с негова помощ ще се опита да набере 100 милиона долара, които да бъдат използвани за разследване на подобни случаи на „изчезнали“ хора в Китай.

Какво е влиянието на богатите хора в Китай?

Отговорът е – значително. Много от най-богатите граждани на Китайската народна република са членове на парламента или на различни държавни комисии и учреждения. Това им дава възможност да влияят върху държавната политика и решенията на правителството.

Ма Хуатенг, например, който е основател на технологичния гигант Tencent Holding, е част от близкото обкръжение на президента Си Дзинпин и миналата година бе сред делегатите на Националния партиен конгрес.

Най-богатите китайци