Монографията на Благовеста Иванова „Българският архитектурен комплекс на Златния рог“ ще бъде представена тази вечер от 18 часа в Аулата на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ на площад „Света Неделя“. След забележителна реставрация в началото на тази година Желязната църква в Истанбул беше представена в новия ѝ облик.
Доц. Благовеста Иванова преподава във Висшето строително училище „Любен Каравелов“. В продължение на 20 години тя е чела, издирвала и анализирала документи за Желязната църква.
„Може би са над 1000, въпреки, че сухите данни не дават особено много за едно такова изследване. Най-интересни бяха френските документи, които досега оставаха неизвестни, въпреки че са в Държавния архив“, разказа Благовеста Иванова в предаването „Преди всички“.
Говорим за архитектурен комплекс, защото църквата не е сама по себе си, обясни тя.
„Има идея за училище, освен това първият етап на строителството, който е към 1849-а година, от дневника на Никола Сапунов е записано, че архитектът, който проектира, проектира параклис, църква и метох, т.е. имаме три сгради. /…/ Моят подход е историко-архитектурно художествен, защото църквата, като сграда, е един организъм, който се развива във времето“.
Авторката признава, че е била мотивирана да задълбочи изследването си от факта, че свързваме Желязната църква предимно с църковните борби.
„По времето на Българския Великден храм не е имало. Имало е тази дървена църквица, която е в една стопанска постройка, на Стефан Богориди, така че нямаме толкова голямо основание да свързваме самата църква като сграда с църковните борби. По-интересно е да изследваме как във времето се развиват етапите на нейното строителство, какви са разговорите, пренията, връзката на цариградските българи – тези старателни занаятчии, които работят за Османската империя, как пишат прошенията до турския султан, как Стефан Богориди кореспондира с Александър Екзарх, което не беше до такава степен изследвано. След това как идват швейцарските архитекти, братя Фосати, чиято биография в България беше абсолютно неизвестна. Те идват от Санкт Петербург като руски имперски архитекти да проектират посолството в Константинопол.“
От данните в изследването прави впечатление, че са търсени най-добрите архитекти и инженери, подчерта Благовеста Иванова.
Не е било лесно да се намери издател за монографията, посветена на детайли около градежа на Желязната църква, посочи още авторката. Партньор в мисията си тя открива в лицето на издателство „Парадигма“.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.