Списание „Кръг“ отбеляза 20 години от създаването си, като събра автори, съмишленици и последователи. Малко бутикови издания могат да се похвалят с редакционен екип пръснат по света и превод на литературни произведения от 30 езика на български език.
Организация на фестивали и четения в шахти, по покриви, мостове, планински полянки, театри, затвори – това е част от биографията на „Кръг“ и неговото съществуване в алтернативни пространства за изкуство.
„Върнахме назад лентата на времето и се опитахме да стопираме някъде там, в 98-ма, когато, ако трябва да съм искрена, не знам как се появи това. Беше плод на вдъхновение“, споделя Радост Николаева от екипа на списанието в предаването „Преди всички“.
Като национално литературно младежко списание с възрастовата граница на авторите от 16 до 22, „Кръг“ успява да навърти 28 броя до 2004 година. „Кръг излиза пролет, лято, есен, зима – само в сряда“, гласи надпис под заглавието. „Сега нашите хора са доценти, асистенти, преподаватели, изследователи, поети, водещи в радиа. Невероятни хора“, допълва Радост Николаева.
„Трудно е да се разкаже за тази спонтанна революция. /…/ Свободата да направиш нещо уникално тогава – това е един хибрид, както ние го наричаме сега, един метапродукт, който беше създаден от вдъхновение, от таланти, и една страст по преминаването на стандартната граница, на стереотипите, включително по отношение на гражданския свят, на социалния свят.“
„Талантливият човек гледа към себе си, да стигне до началото на болката, за да започне да променя себе си и заобиколния свят“, казва още Радост Николаева.
По пътя на литературния експеримент познатите жанрове и структури се разпадат. Всички рубрики в списанието изразяват този разпад на жанра. „В търсене разпада на това да седиш и да четеш литература тихо някъде в стая, ние изнасяхме литература навсякъде“, спомня си Николаева. „Откривахме нови пространства, в които има друг вид живот – граждански живот. Затворът беше част от социалната болка. Едно тайно място, където изкуството няма как да влезе – той е „заключен“ отвсякъде с катинари за изкуството.“
Така се озовават първо в Софийския централен затвор, после минават през Варненския и Сливенския затвор.
Езикът, който сме създавали, оказва влияние и днес, твърди Радост Николаева:
„Видях, че в някоя от мрежите сегашните 25-годишни търсачи на чудеса в изкуството наричат „Кръг“ „култово списание“. Явно то носи този заряд на промяната, на новия език, на новите търсения, което е прекрасно за състоянието на изкуството и културата и за тези, които един ден ще седнат и ще направят анализ на това, което е бил „Кръг“ като миниреволюция на границата на два века в изкуството.“