При нея над 20 терористи са имали намерението да качат пластмасови бутилки, пълни с течни експлозиви, както и други устройства на борда на седем самолета, излитащи от лондонското летище „Хийтроу“ и пътуващи към Северна Америка, пише The Daily Beast. Планът е бил бомбите да бъдат сглобени на борда на самолетите, след което машините да бъдат взривени над Атлантическия океан.
При успешно реализиране на атентата, това е щяло да значи поне 1500 жертви. Цифра, която би направила този атентат „най-смъртоносния след 11 септември 2001“ по думите на Марк Келтън, бивш шеф по европейските операции на ЦРУ. А ако бомбите се бяха взривили над населено място, броят на загиналите е щял да бъде много по-голям.
Марк Келтън
Келтън, 34-годишен ветеран от Централното разузнавателно управление, е една от централните фигури, които са участвали в осуетяването на този заговор. Той не само е бил шеф на европейските операции на управлението, но и на контраразузнаването на ЦРУ. Освен това е ръководил операции на терен на ЦРУ в Хърватия, Австрия, Русия и Пакистан. Именно станцията в Пакистан, на която е бил ръководител, е помагала в координирането на акцията за ликвидирането на Осама бин Ладен.
В Пакистан започва и историята на трансатлантическата течна бомба.
През февруари 2006-а британското разузнаване прихваща разговор между джихадисти от „Ал Кайда“ в Пакистан, начело с оперативния им ръководител Рашид Рауф, и британски гражданин на име Абдула Ахмед Али. Рауф е един от главните организатори на атентатите в Лондон на 7 юли 2005 г., а Али е е отговарял за подготовката на част от терористите, замесени в същите тези атентати.
Разговорът помага на британските власти да разкрият британска терористична клетка от 18 атентатори-самоубийци.
Операция „Овърт“, както е наречена, по това време е най-голямата по рода си операция за наблюдение във Великобритания. Близо 1000 представители на различни разузнавателни агенции следят Али и неговата група, докато те планират смъртоносната си мисия. Агентите успяват да засекат Асад Сарвар, майстор-бомбаджия, да купува големи количества водороден окис и да ги транспортира до апартамент в Източен Лондон, притежаван от Али. Вътре е открита истинска фабрика за бомби, а агентите поставят там камери и подслушвателни устройства.
Сарвар, Али и екипът му възнамеряват да използват спринцовки, за да извлекат съдържанието на пластмасови бутилки за газирани напитки и да поставят в тях коктейл от водороден окис, смесен с Tang.
Наравно с пластмасовите бутилки от газирани напитки, пълни с водороден окис, терористите поставят експлозивната смес HMTD в изпразнени отвътре AA батерии Toshiba. Идеята им е да използват светкавицата от фотоапарат за еднократна употреба, за да задействат бомбата.
Според плана отделните съставки трябва да бъдат пренесени поотделно и сглобени на борда на самолетите. Самият Али възнамерява да вземе съпругата си и децата си на самоубийствената си мисия.
Той и другите заговорници провеждат пробна репетиция на атентата „няколко седмици“ преди мисията, за да проверят сигурността на летището „Хийтроу“. На 6 август 2006-а Али е видян да проверява в интернет кафе в Източен Лондон трансатлантическите полети от „Хийтроу“ до Северна Америка.
После се стига до пробив: ЦРУ са информирани от пакистанската разузнавателна служба ISI, че Рауф ще пътува по определен маршрут в Пакистан и могат да го заловят.
Проблемът е, че тогавашният американски президент Джордж Буш-младши вече се е договорил с британския премиер Тони Блеър да даде на страната му повече време, за да могат да бъдат събрани улики срещу потенциалните терористи. ЦРУ обаче не искат да рискуват да изпуснат Рауф и казват на ISI да го арестуват.
По това време изборът на полетите за атентатите вече е започнал, а някои от терористите вече са записали видеата, които да бъдат излъчени след самоубийството им.
Рашид Рауф
След арестуването на Рауф британските власти нахлуват в мезонета на Абдула Ахмед Али в Източен Лондон. Това става на на 9 август 2006-а. Там са открити достатъчно материали за производството на поне 20 бомби, както и карта с памет, в която в детайли са описани седем трансатлантически полета на United Airlines, Canada Airlines и American Airlines. Самолетите трябва да излетят от летище „Хийтроу“ за Сан Франциско, Торонто, Монреал, Чикаго (два полета), Вашингтон и Ню Йорк.
Ако атентатът беше станал реалност, тези седем самолета са щели изведнъж да изчезнат от радарите.
След щурма на апартамента на Рауф се организира хайка, при която в Лондон и околността са арестувани общо 24-ма заподозрени. Същевременно в САЩ се въвежда забрана за всякакви течности на трансатлантическите полети, която впоследствие е променена на 100 мл течност на пътник, при това в запечатана пластмасова опаковка. Количеството е преценено на база на това какво може и какво не може да се постигне със 100 мл от определен тип течност.
И макар крайната цел да е предотвратяване на атентати, вторичният ефект е по-мащабен – нарушаване на нормалното функциониране на летищата, и в крайна сметка ограничаване на свободите на пътниците.
По думите на бившия шеф на европейските операции на ЦРУ Майк Келтън успехът на операция „Овърт“ е имал „деморализиращ ефект“ върху „Ал Кайда“, която впоследствие се е отказала от заговори с такива мащаби. Той обаче признава, че налагането на подобни ограничения „не спира врага“, а кара терористите да търсят друг подход.
Въпреки всичко Рауф бяга от пакистанските власти. Измъква се чрез бягство от Джамия, което според Келтън „провокира много въпроси как нещо такова би могло да се случи“ — подобно на въпросите как Осама бин Ладен е могъл „да живее сред тях в основния им гарнизонен град в продължение на години“.
Две години по-късно Рауф е убит от дрон в Пакистан.
Но само заради опита за арестуването му от страна на ЦРУ, британските власти имат сериозни затруднения да осъдят деветимата, на които са предявени обвинения в заговор за извършване на убийство. На британските съдилища са нужни близо четири години, за да осъдят седем от деветимата атентатори — включително Али и Сарвар.
Според Келтън, големият извод от операция „Овърт“ е, че дължим на разузнавателните агенции по света „огромна благодарност“ за това, че предотвратяват постоянния поток от терористични заплахи, било то от „Ал Кайда“ или други организации.
Колтън обяснява, че и в момента тече „война с тези хора“, но от 11 септември 2001-а досега е свършена много работа. Тя обаче не означава, че „Ал Кайда“ не представлява заплаха. Защото от агенциите се изисква да са перфектни през цялото време, а на терористите им е нужно да успеят само веднъж, за да причинят смъртоносна трагедия.
Източник: webcafe.bg
