„За съжаление, картината за това, което се е случило в Ньой през 1919-а и Париж през 1947-а година е вкоравена от поколения историци, които са писали учебници. Не знам дали си даваме сметка, че представата на 80 на сто от българите, ако не и повече, за тяхното минало се формира от учебниците, които са ползвали в училище.“ Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ историкът проф. Иван Илчев, сценарист на филма „Сага за попилените възможности“. Документалната лента ще бъде показана премиерно тази вечер в Дома на киното от 18.30 часа.
„Една от идеите на филма беше да се посочи или да се размишлява малко върху традиционните обяснения за датата на Ньойския договор – днес се навършват 99 години от подписването му – която традиционно се смята за една от най-черните в българската история“, допълни Илчев. „Исках да се оттласна от обичайните представи и да посоча някои неща, за които рядко се говори – че Ньойският договор обективно е от най-леките, наложени на победените страни, че Парижкият договор е относително лек, но и двата договора имат катастрофални последици за България. Идеята е да се погледне по-обективно.“
Създателите на филма се обръщат век назад, към времето, когато министър-председателят Александър Стамболийски подписва договора в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. „За мен това е една от темите, които присъстват цял живот в изследванията ми“, уточни проф. Илчев, за когото една от бедите е, че „например за Балканската война и за Първата световна война нямаме художествени филми“.
„С изключение, може би, на „Крадецът на праскови“, който е по сценарий на Емилиян Станев, друг художествен филм поне аз не мога да се сетя. Разбира се, документални филми има доста, но темата за войните е толкова болезнена в българското национално съзнание, че създателите на художествени филми като че ли не смеят да се захванат с нея.“
„Ньойският договор прекъсва постъпателното движение на българския народ, издига високи стени между България и българите, които остават в Гърция и Кралството на сърбите, хърватите, словенците и турците. Парижкият мирен договор със съгласието на западните държави на практика ни хвърля в задушаващите прегръдки на Съветския съюз, от които не можахме да се освободим до 1989-а година“, каза още Иван Илчев.
Според историка мантрата, че всички други са ни виновни, не е характерна само за България: „Всички балкански държави в една или друга степен се представят като жертва на гнет на политиката на великите сили или жертва на гнет, на алчността на техните съседи“.
Във филма сме се опитали да покажем грешките на българските политици и отчайващото им политическо късогледство, „нежеланието им да погледнат отвъд Карпатите и брега на Егейско море“, подчерта проф. Илчев.
Режисьор на „Сага за попилените възможности“ е Ралица Димитрова. Оператор и продуцент е Пламен Герасимов. Филмът е реализиран със съдействието на Националния военноисторически музей, Държавна агенция „Архиви“, „Пик аудио“ и Националния филмов център. В главните роли ще видим актьорите Валентин Ганев и Мак Маринов.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Коментари чрез Facebook
коментара
