Първият маратон по художествено четене на брайл, наречен „Прочети ми с пръсти“, събра млади незрящи хора в националното читалище на слепите „Луи Брайл – 1928“. Писателят Георги Господинов разказа за събитието в профила си във фейсбук: „Участваха млади хора, ученици и студенти, имаше вълнение. Трябва да се види и чуе това вълнение. Трябваше да се чуят гласовете им, хубави, пълни с много неща гласове. Читалището беше малко и опърпано, но беше пълно с хора, дошли въпреки трудните за достъп стълби.“
Първата награда от състезанието е за Сейди Юруков за прочита на „Ветрената мелница“. Кристиян Григоров и Илкай Осман споделят двете втори награди, а третата награда е за Румяна Димитрова. Илкай Осман печели и признанието на публиката.
Националното читалище на слепите „Луи Брайл 1928“, което тази година празнува своята 90-годишнина, има изключителен принос за достъпа на незрящите до литература. До края на Втората световна война председател на читалището е е бил композиторът акад. Петко Стайнов. Читалището притежава националния брайлов фонд от създаването си през 1928 година.
Слепият човек не притежава собствена библиотека, по изключение някои речници, казва Спас Карафезов, който от 1992 година работи в читалището на слепите „Луи Брайл“ и сега е негов председател. Функцията на брайловата библиотека е да обслужва слепите от цялата страна. За София благодарение на проект отпреди 18 години с амортизиран вече автомобил се доставят книги по домовете. За провинцията книгите се изпращат по пощата. В Пловдив по програма за хора с увреждания е изграден филиал на библиотеката и работи щатен библиотекар.
От години, благодарение на развитието на технологиите хората с нарушено зрение могат да ползват електронната книга, допълва Карафезов. Благодарение на асоциация за компютърна лингвистика е създадена и програма за четене. „В момента в България над 1 000 души четат нашата електронна книга. Ние сканираме книги. Имаме политика най-новите книги, които са бестселъри, да ги закупуваме. Сътрудничим си със Столичната библиотека, най-голямата регионална библиотека в България“, разказва Спас Карафезов.
От ръчно изработване на книгите с азбуката на Луи Браил са преминали към машинно печатане от компютър. С дарения от са модернизирали техниката за отпечатване на брайлови книги, които трябва да са много здрави, от импрегниран картон. „По много бърз начин става печатането, но процесът е много скъп, хартията е много скъпа“, уточнява Спас Карафезов. Годишно се правят около 30 книги.
