„Среща на бохеми“ – така определят своето първо свирене като дует Ицко Финци, който идва от Галата и Петко Мюфтиев, идващ от норвежки кораб. На 1 декември ще свирят в Melon live music club във Велико Търново, а на 14 – в Бургаския Ten Fingers.
Ицко Финци – този, който ще се смее (това е значението на името му), или по-точно кара другите да се усмихват със своето невероятно чувство за хумор и заразителна енергия. Актьор, цигулар, застава дори на диригентския пулт, прави опити и като писател. Има повече роли в киното, отколкото в театъра. Наскоро отбелязахме 85-тия му рожден ден с концерт в Зала България заедно със Софийска Филхармония. Беше представен и филмът на Лиза Боева „Уилям Шекспир – най известният човек, който никога не е съществувал“.
Петко Мюфтиев – Петручио – джаз рок пианист със сериозна основа от класическата музика, ценител и познавач на всички стилове сериозна и качествена музика, човек, когото често можете да видите в Зала България или в някоя книжарница. Почитател не само на Фицджералд, Хемингуей, Казандзакис, Челибидаке, Марта Аргерич и Кийт Джарет.
Двамата гостуват в „Сценична Треска“ и свирят на живо във Второ студио на БНР. Разговорът започва със спонтанния съвет на Ицко Финци за преодоляването на сценичната треска: Най-добрата рецепта за преодоляването на сценичната треска е дишането, така че да ти се преиграе: Така трябва да се подготвиш за сцената, че да ти се преиграе. Или ти се играе или не ти се играе – друг вариант няма…
Преди да изляза пред оркестъра изпитвам радост, бързам, нямам търпение… Но много по-силна е емоцията, която изпитвам преди първата репетиция, защото оркестрантите са първата публика и там трепетът е много по-жив… Радвам се, когато оркестрантите разбират това, което съм намислил… Това е радост след радост… Да си пред оркестър много ми харесва, а да дирижираш е една магия… Ти махаш със ръце и се появява музика… Ти правиш жест и то става тихо, нежно, махаш с юмруци и става мощно…
Интервюто и живото музициране трябва да се чуят, за да се усети пламъкът и тайната за творческото дълголетие. Според Ицко Финци за артиста е важно да е суетен.
Петручио: Артистите- това скромност, липса на суета…никога!
Смирение- не на сцената, в живота да, но не на сцената…
Ицко Финци: Чакай, чакай – това е ходене по ръба между смирението и желанието да възбудиш, да провокираш… суетата трябва да е съчетана с идеала ти за скромност, за въздържане… ти си суетен, но има норми…Трябва да се изненадаш от себе си…
Чуйте това интервю, в което Ицко Финци и Петручио разсъждават за самомнението, самочувствието, смирението и гордостта на сцената и в живота; за съотношението между самочувствието и смирението – идеалното е да оставиш другият свободен… недей иска да променяш това срещу теб…
За книгите и музиката, за Шекспир. За сътрудничеството със съпругата Лиза Боева, как работят и делят ролите, как идва вдъхновението и идеите?
За моментите в които играем и когато сме себе си:
Никога не съм напълно себе си…човек винаги избира маски, даже не избира, а просто сменя маските. Първо една маска, после друго… непрекъснато се мъча да се позная…
Ако сте достатъчно суетен, може би ще успеете и вие на 85 години да се радвате на живота.
