Вместо да използва някакъв двигател или механизъм, самолетът лети с помощта на „йонен вятър“ – движейки се на електрически заредени молекули от въздуха, които го изтласкват напред.
При тестовете безпилотните самолети с мощност получавана от батерии, които тежат само пет килограма, са поддържали полети продължили 60 метра при средна височина от едва 0,47 метра.
Но неговите изобретатели вярват, че подобно на ранните експерименти на братята Райт преди повече от 100 години, такова малко начало в крайна сметка ще преобрази лицето на авиацията. Още в близко бъдеще може да се използва йонно вятърно задвижване за осъществяване на тихи полети, прогнозира екипът.
Според учените, в близко бъдеще технологията може да се съчетае и с конвенционални системи за задвижване, за да се произведат високоефективни хибридни пътнически самолети.
Водещият изследовател д-р Стивън Барет от Технологичния институт на Масачузетс, в САЩ, заявява:
„Това е първият осъществен полет на самолет без движещи се части. Той потенциално открива нови и неизследвани възможности за въздухоплавателни средства, които са тихи, механически по-прости и не излъчват горивни емисии“.
Барет разкрива, че той е бил частично вдъхновен от телевизионния сериал „Стар Трек“, който гледал като дете. Бил е особено впечатлен от футуристичните самолети в сериала, които във въздуха не предизвиквали никакъв шум или изгорели газове.
„Още тогава това ме накара да мисля, че в дългосрочен план самолетите няма да имат витла или турбини“, казва д-р Барет.
„Те ще бъдат по-скоро като совалките в „Стар Трек“, които излъчват просто синя светлина и тихо се плъзгат“.
Тестовият самолет, описан в списание Nature, носи редица тънки проводници, нанизани под предния край на крилата си. Ток с високо напрежение, преминаващ през проводниците, зарежда отрицателно електроните от околните въздушни молекули. Това създава облак положително заредени йонизирани въздушни молекули, привлечени от друг набор от отрицателно заредени жици в задната част на самолета. Докато текат към отрицателния заряд, йоните се сблъскват милиони пъти с други въздушни молекули, създавайки натиск, който бута самолета напред.
Едно от най-големите предизвикателства пред екипа е било проектирането на захранване, което би генерирало 40 000 волта от батерията на самолета.
Сега учените се опитват да създадат по-малко йонизиращ вятър с по-малко напрежение.
Д-р Барет казва: „Отне много време, за да стигнем дотук. Вече можем да кажем, че възможностите за този вид задвижваща система са жизнеспособни.“
Източник: megavselena.bg