"Гласът на глината" – керамиката, която говори

Гласувай за статията

Глината говори в ретроспективната изложба, посветена на 100-годишнината на Йова Раевска. Творбите са подредени в Националния етнографски музей по инициатива на нейната внучка Ейми Горин-Чапман. Подадената ръка е от директора на Института за етнология и фолклористика към БАН доц. Петко Христов и от изкуствоведа доц. Виолета Василчина, един от най-големите познавачи на Йова Раевска.
„Помня моята баба винаги дейна. Учеше ме как да се правят буркани, учеше ме да правя макраме. Тя ми правеше страхотни масажи. Дори навремето ме е учила на йога. Тя беше истинска българка. Носеше (тук цитирам една поетеса и журналистка – Пепа Прокопова) истинския аромат на Балкана и мисля, че този ген е влязъл в мен“, разказа в предаването „Преди всички“ Ейми Чапман. 

Йова Раевска е родена през 1918 година в Троян. Представена в експозицията керамика включва повече от 50 експоната. Някои от тях Ейми е открила след смъртта на баба си. Според изкуствоведите, със специфичния си почерк Йова Раевска претворява традицията в уникални съвременни предмети на изкуството. Считана е за част от талантливата женска линия в българската керамика.

„Кръстихме изложбата на баба ми Йова Раевска „Гласът на глината“. Гласът, понеже нейните творби наистина разказват много неща и на всеки може да разкаже различно. Според мен, тя така го искаше“, казва още внучката Ейми Горин-Чапман, която вярва, че на всички, които отидат да видят тази изложба, тя ще донесе просветление или „просто светлина“.

Сега Ейми Чапман живее в Холандия. Въпреки, че е родена в Чикаго, винаги е имала „много силна връзка“ с баба си Йова. Опознавайки корените си, Ейми има чувството, че „с тази вътрешна сила“ може да постигне всичко: „Имам чувството, че тя ми държи ръката сега и много ми помага.“

В „Гласът на глината“ ценителите ще видят не само творбите на художничката, но и два нейни портрета. Автор на единия е Златю Бояджиев, а другият е дело на художника Крас Горин, син на Йова Раевска, емигрирал в САЩ през 60-те години на миналия век.

Още за събитието слушайте в звуковия файл. 

Коментари чрез Facebook

коментара

Добавете коментар