Приключенията на „Лупо и Тумба“ наистина са истории за деца – неочаквани, остроумни и дълбоки. Децата със сигурност могат да оценят всичко това, поднесено от Петя Кодудева и с рисунките на Ромина Беневенти. Но пък от друга страна кой е казал, че хуморът от тези истории не може да бъде оценен и от възрастни? Още повече, че Петя Кокудева може да улови парадоксите в света, в който живеем. Умее да види ситуациите по неочакван начин. Умее да ни накара да се усмихнем.
И веднага давам пример с едни разговор между кучето Лупо и енота Тумба от втората книга от поредицата „Лупо и Тумба“.
„Винаги съм се чудил има ли разлика между беда и приключение, Тумба…
Разликата е дали си си взел пиратската шапка, Лупи. Ако падна в реката и не съм си я взел, това е беда. Но ако съм си я взел – тогава определено е приключение“, пише Петя Кокудева.
Кога детската литература става и за възрастни
Предишна статия: За романа "Отивам си е възвратен глагол"