Гост на предаването „Кой кой е“ на Радио София бе певицата Мария Мутафчиева от Мери Бойс Бенд. Създадена в началото на 1994 г. като трио, което свири в клубовете за музика на живо в София, групата набира голяма популярност. През януари 1995 г. към триото се присъединяват басист и барабанист. Мери Бойс Бенд приемат за своя рождена дата 28 януари 1995 г., когато за първи път свирят като група от пет души в прочут тогава клуб в София. През 2001 г. издават първия си авторски албум – „Непознати улици”. Едноименната песен от него се задържа рекордно време на върха на класациите.
За началото:
„Няма как да си музикант в група, а да не си започнал още в училище. Тези неща наистина се случват в училище – събирате се група приятели и създавате група. Математическата гимназия в Бургас беше прекрасно място – имахме прекрасна зала за репетиции и инструменти. Беше истинско удоволствия да ходим на репетиции на групата. Няма да крия, че изпитът за влизането в групата на гимназията беше труден за мен момент, защото като човек, който свири класика на пиано, трябваше да извадя ноти, хармония, неща свързани с рок музиката. Този удар с глава в стената беше с “Can’t let you go” на Rainbow“.
Още през първата година музикантите печелят конкурса за млади изпълнители на БНТ „Хит Минус Едно” и като награда записват първата си авторска песен – „Къде избяга вятърът”. Явяват се по настояване на Ваня Костова.
„Много! Може би с годините озаптявам тази самокритика, но в началото бях повече. И като група и като хора. Рядко стоим и си казваме: „велики сме“. Винаги си намираме нещо, което трябва да се оправи, но пък ако човек само се радва на себе си рискува да стане смешен на света и да не се развива. Критиката всъщност е градивно нещо“.
„Ако човек много си повярва в България, е много жалко“
Тук всичко е различно от световната сцена и това, което се случва в света с един музикант и неговата кариера, смята певицата. За успеха на албума „Непознати улици“ голяма роля, според нея, изиграват медиите, защото е създадена във време, когато са пускали много българска музика. Песента влиза в учебниците по музика за 7-ми клас. В следващите години групата свири предимно в клубове в София:
„Това са трудни години и са възможни само за един много млад човек. След това е това е невъзможно – това, което сме правили през 1995, 1996 и 1997 година. Не знам дали хората могат да си представят – всяка нощ свирим до 4-5 часа. Нашата нощ за спане я нямаше. Но това е нормален период на израстване. Защото ако не изсвириш стотици песни и не си изпял толкова много часове, няма как да се чувстваш уверен на сцената. Това е урок. Свирихме много. Пожелавам на всички, които започват да се занимават с музика, да имат шанс да свирят. Клубовете дават изключително усещане на всеки музикант – всеки поглед и дума на човека отсреща може да промени и подредбата на песните, всеки тон, който издаваш“.
За Мери свиренето на живо е най-важно за контакта с публиката. Всеки всеки концерт е уникален и всяко изпълнение на една и съща песен – също.
Още за любовта им с Мирослав, за трудностите и най-хубавите мигове – чуйте разговора с Мери Мутафчиева!