Кристияна Брънзалова е на 25. Бакалавър по аркитектурен дизайн и технологии в университета в Соулфърд, до Манчестър, магистър по специалността архитектурен дизайн в Политехническия университет в Милано. Преди Коледа предстои защита на дипломната работа, чиято тема е възстановяване на старото училище в село Хвойна. Основател на фондация „Даскал Брънзалов”, чиято мисия е възстановяване на стари сгради в Родопите, откъдето са корените.
Кристияна Брънзалова, архитект с европейски дипломи, е влюбена във всичко българско. За разлика от мнозина свои връстници избира да прави кариера в родината, при това без грам колебание. Насам, към Родопите, я теглят корените. В китното село Хвойна са учителствали прадядовците . Затова младото момиче е превърнало в мисия спасяването на училището в Хвойна, пише „Марица“.
Стотици красиви стари сгради, с които България се гордее, са построени именно от архитекти, които са учили в чужбина. Един от тях е прочутият Боян Чинков, построил училището в Хвойна, припомня Кристияна.
Младото момиче е заредено с удивителен възрожденски дух. Да работи тук, в родината, е нейна осъществена мечта след прекараните години в университета в Манчестър и Политехническия университет в Милано, където трупа знания по архитектурен дизайн и технологии.
Мнозина се чудят на романтиката и ентусиазма . Младото момиче обаче има планове, които е твърдо решено да осъществи.
Обича всяко от лицата на родината. Нито Манчестър, нито Милано са спокойни и чисти места за живеене. Трябва просто да запретнем ръкави и да направим България добро място, убедена е Кристияна.
За Пловдив тя смята, че точно разностилността на сградите прави града красив и жив. Колкото и да са красиви редиците от еднотипни къщи в Англия или Америка, еднаквостта е някак стерилна. А похватите за удачно вплитане на традиция и ново строителство са безброй, обяснява Брънзалова.
Как би вдъхнала живот на Тютюневия град, ако зависеше от нея? Затварям очи и си представям офис сграда, дори и жилищна сграда, казва Кристияна. Трудно е обаче да посочи най-доброто решение за този знаков за града ансамбъл.
В чужбина решенията за опазване на сградите паметници на културата са безброй. Тук, за жалост, строг контрол не е достатъчен. Решението е в съвестно и отговорно стопанисване, обяснява Кристияна.
Спасяването на училището в Хвойна е мисията, на която е посветила месеци упорит труд. В сърцето на Родопите я връщат корените и вдъхновението. Кристияна се влюбва в старото училище „Св. св. Кирил и Методий“, където са преподавали прапрадядо и прадядо . Събира средства за реставрирането му.
Създава фондация „Даскал Брънзалов“ за спасяването на стари сгради. Младото момиче увлича за каузата си цялото село.
Проектът, осъществяван предимно с дарения и с активното съдействие на община Чепеларе, напредва. Вече е ремонтиран покривът. Архитектката е изключително благодарна за помощта и разбирането на кметовете на Чепеларе и Хвойна – Славка Чакърова и Атанас Губеров.
Кристияна вече разполага с регистър с ценни сгради в Родопите, който все още не е наличен във виртуален вариант. Натрупала е данни за доста къщи, намерила е и специалист, който да го създаде, но все още няма финансовата възможност да осъществя идеята.
Чрез организирания от нея фестивал „Камък върху камък ще остане” се набират средства за опазването на архитектурното наследство в областта Рупчос.
За първото издание през 2017 г. от Италия пристига групата „Нашенци”, в която Кристияна е танцувала като студентка в Милано. На второто през август 2018 г. е представена драматизация на родопска сватба, „Хвойна тайм”, на рупски диалект, с двама женихи и открадната булка. Във възстановката участват ансамбъл „Орфей“ от Чепеларе, изгряващите актьори Ния Янакиева, Димитър Пишев и Георги-Маноел Димитров, който предизвиква аплодисменти и с режисурата, и с изпълнението на монолог по разказа „Пазача на овесената нива“ на големия писател Николай Хайтов, който е живял в село Хвойна.
Танците са друга голяма страст на Кристияна. Чувства се перфектно на хорото сред Хвойна в родопска носия. Ако не бях станала архитект, вероятно щях да се запиша актьорско майсторство, признава тя.
Танцува, откак се помни – пробва латиноамерикански танци, модерен балет. Заради високия ръст – 190 см, заслуга на родовия ген, пробва и баскетбол. Като студентка в мрачната и студена Англия открива народните танци, продължава с хората и в Милано.
Като човек с неукротим дух Кристияна обича промените и експериментите – в дрехите, подредбата у дома. Обожава животните – неин постоянен спътник е пинчерът, за който се грижи.
В момента спазва строгия коледен пост и не хапва нито месо, нито млечни продукти. Коства много усилия, защото сиренето и киселото мляко са любимите храни.
Като типичен представител на зодия Лъв иска всичко в живота да се случва веднага, което често навлича проблеми. Затова е решена да успокои топката. „Едно – по – едно!“е девизът в момента.
Обожава пътешествията. Може би защото като малка прекарвала цели лета по корабите, където родителите работели. Така още 7-8-годишна яздила камила и била кръстена в свещената река Йордан.
Децата не вярвали и се подигравали на историите за пътешествия, които разказвала. След като учителката споделила с баба притеснението, че Криси има твърде развинтено въображение, се наложило да занесат в училище албумите със снимки. Моментът бил ключов – истината възтържествувала. Разбрах, че винаги си струва да се бориш за мнението си, казва Кристияна.
Къде и как се вижда след 10 години? Нарамила две-три деца, обгрижвана от любящ съпруг, работеща от Хвойна. Мечтае за офис в сърцето на Родопите – в стара каменна къща, която да реставрира. Убедена е, в бъдеще всички ще се ориентират към живот на широко и красиво, сред природата, далече от големите и пренаселени градове.
Има апел към всеки свой връстник: Не продавай къщата на село, ще ти потрябва!
