Трейси Фицджералд, на 36 г. от Хъл, няма друг избор освен да пренебрегва молбите на седемгодишната си Мегън, защото се страхува, че ще се окаже
затлъстяла.
Мегън бе диагностицирана със синдрома на Прадер-Уили само на пет седмици, след като Трейси забелязала, че постоянно плаче за още храна.
След като била родена осем седмици преждевременно, на Трейси й било казано, че има нещо нередно с дъщеря й.
Трейси, съветник по въпросите на човешките ресурси, казва: „На нас ни беше казано, че има хромозомна аномалия, но след няколко седмици ни уточниха, че това е синдром на Прадер-Уили.
„Освен неспирното желание за хранене, Мегън има трудности при ученето, така че всичките етапи на развитието й са забавени.
Когато й кажа, че не може да има повече храна, веднага започва да плаче и да крещи, но не мога да да я нахраня,“ обяснява Трейси.
„Тя има определена програма, кога може да яде и като семейство, ние всички трябва да се придържаме към това, така че тя дори не вижда никой друг да яде храна, тъй като това ще задейства механизма.
Ние почти никога не излизаме за храна, защото тя не може да гледа храната на други хора, която е сервирана, ако нейната не е готова – това наистина я разстройва.
Тя е абсолютно сърцераздирателна всеки път, когато има притъп като майка ми е трудно да я игнорирам, но трябва да го правя.“
Превод: БЛИЦ
