Тя излезе боса и с цялото си сърце танцува на мъжката партия на лезгинка. Но когато инициативата й бе подхваната от „планински джигит“, който разпери ръце като крила, тя по чудо се превърна в лебедки, който плавно се плъзга по дансинга.
Подобно разграничение между танцовите партии – мъжка и женска – е характерно за кавказките танци, където мъжът винаги е силен и горд „орел“. Момичето получава определена роля – да се движи плавно. Тя привлича с величествена грация и недостъпност, подтиквайки „джигита“ да покаже своите умения и майсторство – със скокове и сложни акробатични каскади. Всичко това изисква от танцьора добра физическа форма и хореографско обучение.