Залите на Регионалния етнографски музей в Пловдив грейнаха в традиционните цветове на българските шевици. Причудливите на пръв поглед геометрични фигури, флорални и животински мотиви всъщност се подчиняват на строга система и разкриват огромното богатство и разнообразие на изящните бродерии, сътворени от сръчните ръце на българката. Изложбата „По шевиците ще ги познаете“ до края на годината ще показва различните видове везбени украси с техните регионални етнографски характеристики.
Експонатите са както единични шевици, така и цели елементи от българската народна носия – ризи, престилки, кърпи за глава, които са орнаментирани с традиционни символи за българските региони – обяснява Васил Апостолов от Регионалния етнографски музей в Пловдив. – Изложбата е реализирана по проект на Министерството на културата, част от него е и издаването на каталог на тема шевици, който ще бъде създаден след приключването й.
Музеят в Пловдив показва част от колекция от 217 шевици, постъпили преди няколко години като дарение от Елена Тодорова.
Тя е един от създателите на каталог с шевици, който е вдъхновил доста хора да се занимават с българска везба. Колекцията изцяло е изработена от г-жа Тодорова – разказва Васил Апостолов. – Събрани са мотиви, характерни за всички български региони. Заедно с нейния съпруг преди години са обикаляли територията на цяла България, като са отделяли по една година на всеки регион. Тя се е вдъхновявала и е събирала информация за това как са се изработвали шевиците, за тяхната цветова гама в различните региони и за самите форми на шевиците.
Началото на събирателската дейност на Регионалния исторически музей в Шумен е поставено още през 30-те години на ХХ век. Едни от най-интересните експонати от неговия фонд, които са показани на изложбата в Пловдив, са месалните шевици. Месали се наричат дълги тесни кърпи, които се поставят на омъжени жени при специален обред (забраждане), изпълняван в някои от селата в тази област.
В Родопите шевиците са неизменен елемент от украсата на някои сватбени обредни кърпи. Квадратни или правоъгълни по форма, те са предназначени за завиване на разменяните между годеници и младоженци дарове, за покриване ръцете на младоженката при извеждането ѝ от бащиния дом.
Те са част от образците на Регионалния исторически музей в Смолян. Интересни са и обредните сватбени забрадки, наречени ръченик.
За колоритната експозиция от Регионалния исторически музей в Бургас пристигнаха везбени мотиви, характерни за етнографските групи от Странджанския регион – рупската, загорската и тронкската.
На изложбата могат да се видят предмети, които участват в обредни ритуали и имат функция не просто като декоративни елементи, но и практическо приложение – уточнява Васил Апостолов. – Не са забравени и малките посетители. Напоследък започна да се обръща специално внимание на детския кът в изложбената зала. Децата могат да оцветяват мотиви от шевици по образец от витрините или да рисуват свои везбени мотиви, а също така да подредят тематичен пъзел.
Снимки: ethnograph.info