Във вторник Европейският съд за правата на човека постанови, че задържането на кюрдския политик и бивш съпредседател на Демократичната партия на народите Селяхаттин Демирташ цели да заглуши политическия плурализъм, тъй като той не е имал възможност да участва в кампаниите за конституционния референдум през април миналата година и за парламентарните и президентски избори през юни тази година, когато беше кандидат да президент.
Според съда това заглушава плурализма и политическите дебати и трябва Демирташ възможно най-скоро да бъде освободен. Съдът единодушно смята, че правото му на бърз процес в разумни срокове е било нарушено.
Въпреки че Турция е ратифицирала Европейската конвенция за защита правата на човека и поради това съдебните решения на съда в Страсбург са задължителни за нея, турският президент Реджеб Ердоган заяви, че решението не обвързва Турция. Той добави, че Европейският съд по правата на човека никога не е спирал терора срещу страната, който продължава и сега и турският народ плаща цената.
В тази обстановка днес на посещение в Турция пристигат върховният представител на Европейския съюз по външната политика Федерика Могерини и еврокомисарят по разширяването и политиката на съседство Йоханес Хан. Двамата ще проведат съвместна пресконференция в Анкара с турския външен министър Мевлют Чавушоглу.
Германският изследовател Гюнтер Зойферт от Фондацията за обществени и политически изследвания (SWP), който във вторник участва в конференция по тази тема в Истанбул, сподели за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ на БНР, че „преговорите за присъединяване на Турция към ЕС вече неофициално са замразени“.
„Има заключение на Европейския съвет, че цялостният демократичен регрес на Турция, включително по отношение върховенството на закона и разделението на властите, не оправдава отварянето на нови преговорни глави. Следователно не мисля, че ходът на Кати Пири е толкова важен сам по себе си, но все пак той показва тенденция, която продължава от 3-5 години. С избора на нов Европейски парламент и Комисия през пролетта догодина скептицизмът по отношение на Турция със сигурност ще се увеличи, тъй като крайнодесните партии ще получат по-силно представителство. Това означава, че противопоставянето на турското членство в Евросъюза ще нарасне“.
Според него самият процес на присъединяване изисква намеса на ЕС във вътрешнополитическия живот на Турция.
„Съществуват Копенхагенските критерии за върховенство на закона, защита на малцинствата и свободен пазар, които всяка страна-кандидат, включително Турция, трябва да покрие. Ако не ги покрие, следва критика от Брюксел. Поради това смятам, че е по-смислено да не се фокусираме върху преговорния процес, а да се ангажираме с нова рамка за отношенията между Турция и Европейския съюз. Те трябва да бъдат основани не върху това, което е вече почти несъществуващо, а върху икономическите отношения и интереси. Необходимо е да признаем, че само икономическите връзки мотивират Турция да си сътрудничи с Европа. Това означава, че трябва да се съсредоточим именно в тази сфера – въпроси като прозрачността, върховенството на закона, предвидимостта. Това е единственият път напред“.
Новата рамка може да бъде предоговаряне на вече съществуващия Митнически съюз, което да включва не само промишлени стоки и обработени земеделски продукти, а също така услугите и селското стопанство, коментира експертът.
„Това ще изисква Турция да повиши стандартите и процедурите си по отношение на обществените поръчки и това само по себе си би засилило върховенството на закона в Турция в една сфера. Трябва да използваме турското желание за сътрудничество с Европа за бавно, стъпка по стъпка, подобряване на турската съдебна система“.
Митническият съюз може да замести преговорите за присъединяване, тъй като преговорите създават несъгласия между Турция и Европейския съюз, каза той.
„ЕС вече не е в позиция да може да влияе реално на турската политика. Виждаме, че всяко споменаване на отстъплението на Турция във връзка с правовата държава и демокрацията отново поражда критики от турска страна и смущава отношенията. Имаме авторитарна система, която не харесва, когато се намесваш във вътрешната ѝ политика. Следователно, за да сложим край на тези разногласия, ние трябва да се съсредоточим върху икономическите отношения“.
