През октомври търговският баланс на Япония се оказа на изненадващо голям дефицит, тъй като търговската война между САЩ и Китай поставя своя негативен отпечатък и върху третата по сила икономика в света.
Япония отчете търговски дефицит в размер на цели 449,3 млрд. йени, надвишавайки съществено осреднените очаквания на финансовите пазари за дефицит в размер на около 70 млрд. йени и след позитивен баланс в размер на 131,3 млрд. йени през септември, показват данни на японското финансово министерство.
Големият търговски дефицит произтича от по-големите внесени обеми на суров петрол и на втечнен природен газ, което доведе до ръст на японския внос през октомври с 19,9% спрямо същия месец на предходната година след понижение с 1,3% през септември. В същото време износът се повиши с 8,2% след растеж със 7,0% месец по-рано.
Японският търговски излишък спрямо САЩ се сви с 11%, като това представлява първо влошаване на позитивния баланс от четири месеца насам и е факт в резултат на рязко увеличаване на вноса на американско жито, на втечнен газ и на суров петрол, посочват от финансовото министерство.
Трябва да се има предвид, че през миналата седмица американският вицепрезидент Майк Пенс критикува японския търговски излишък със САЩ, оплаквайки се, че американските стоки и услуги са изправени пред прекалено много търговски бариери в Япония.
Износът на Япония в посока Китай пък нарасна през октомври с 9%, тъй като политиката на президента на САЩ Доналд Тръмп „Америка над първо място“ накара японските производители да обърнат по-голям поглед на азиатските пазари. Японският внос от Китай обаче нарасна през октомври с цели 16% с оглед на вътрешното търсене на облекло и на комуникационно оборудване, въпреки че търговската война между двете водещи световни икономики подтикна някои японски компании да коригират своите вериги за доставки, за да намалят зависимостта си от части, произведени в Китай.
Редица икономисти заявиха, че разширяването на търговския дефицит на Япония и притесненията, свързани с глобалната търговска война, могат да отслабят допълнително растежа на БВП през последното тримесечие на годината, след като през периода юли – септември третата по сила световна икономика се сви по-силно от очакваното в резултат на мудния износ и серията природни бедствия в страната.