Философията, известна като „икигай“, грубо преведено като щастие, произтичащо от собствените занимания, в които човек да намира смисъл и цел в живота. Иначе казано – да обичаш работата си, да вярваш, че правиш нещо полезно и да си щастлив от това.
Огими, приятно селце с 3000 души население, е известно с бавното си темпо на живот, красиви пейзажи с изглед към океана, публични събирания, лични зеленчукови градини и жители, които се усмихват, смеят се и се шегуват непрекъснато.
Тяхната особена гордост е, че често живеят по над 100 години и имат далеч по-малко заболявания, отколкото повечето други хора, включително рак, деменция и сърдечни заболявания.
Големият въпрос е как?
Редица книги са се изписали за икигай. Вероятно отговорът е комбинация от фактори, които включват обичайните заподозрени: диета, движение / упражнения и приятели и общности. Общото имат тези зони на дълголетие и щастие по света е фактът, че обичат своя начин на живот – обикновен, с малко притежания, повече време на открито, с честни приятелства, достатъчно сън и здравословно хранене.
Това, което дълголетните японци могат да добавят към този списък е икигай, понятие, което понякога се използва като синоним на цел, страст, смисъл, мисия, призвание и порив към нещо. Ако съберете всичко това заедно и изчистите съдържанието му, ще получите есенцията на японската философия.
Да намериш своя икигай
Според редица книги икигай се поставя център на диаграма на Вен, в която вашите отговори на няколко въпроса се припокриват, за да ви дадат отговора на този въпрос: Какво обичаш? В какво си добър? За какво може да ти бъде платено? От какво се нуждае светът? Когато намерите отговора, който отговаря на всичките четири въпроса, това е вашият икигай
Друг начин за определяне на вашата собствена икигай е просто да си зададете въпроса: Защо ставате сутрин? Какво ви мотивира? Или както би казал австрийският невролог и психиатър Виктор Франкъл – „Каква е причината, заради която не си си теглил куршума досега?“.
Франкъл е създателят на тип терапия, вдъхновен от духовни теми, известни като логотерапия. Той също е автор на книгата „Човекът в търсене на смисъл“, в която разказва за опита си от концентрационния лагер Аушвиц, в който е бил вкаран през Втората световна война. Психиатърът обяснява, че това преживяване го е научило, че един целенасочен живот е отговорът на преодоляването на повечето пречките и трудни моменти.
Кен Моги, японски невролог и автор на книгата „Пробуждането на вашия икигай: Как японците се събуждат с радост и цел всеки ден“ сравнява етоса на икигай с известния британския лозунг от Втората световна война: „Keep Calm and Carry On“ („Запази спокойствие и продължавай напред“).
Логотерапията на Франкъл има за цел да помогне на пациентите да намерят целта си в живота. Ако се чувствате неспокойни или празни, това е така, защото имате екзистенциална криза, твърди Франк. Логотерапията е склонна да гледа по-скоро напред, отколкото, да търси корените на недоволство в детството ви.
Терапията е един от начините да намерите своето „екзистенциалното гориво“, което ви мотивира да живеете дълго и щастливо, както го описват различните автори, писали по темата. По-малко скъпо от терапията е просто да си зададете сериозно въпроса „какъв е смисълът на моя живот?“ и след като си отговорите, да се придържате към това.
Още по-просто е въпросът „Какво обичам да правя най-много?“ Вашият икигай може да се крие в нещата, които ви пращат в състояние на пълноценно и приятно потапяне в конкретно действие.
Разбира се, съществува и друго възможно тълкувание на идеята. Представете си, че парите не съществуваха и не ви задължаваха с нуждата от издръжка. С какво щяхте да се занимавате?
Няма универсален начин, който да ви покаже какъв е вашият икигай, при всеки човек отговорът е индивидуален и различен. Той може да бъде да се посветите на приятелите си, да бъдете добър родител, да пишете книги, да готвите, да пишете научни статии, да сте активист в борбата срещу измененията в климата или просто да се грижите за квартала и общността си. Дори може да бъде да сте счетоводител и да се оправяте със сметки (хора всякакви).
Не по-малко интересни са отговорите на хората от село Огими: „Отглеждам собствените си зеленчуци и ги готвя сам“, „Събирам се често с приятели“, „Плета кошници“ и т.н.
Икигай не е нужно да бъде нещо възвишено или сложно, важно е да правим нещата с удоволствие и без стрес. До голяма степен идеята се крие в самата активност, която ви помага да се отпуснете и да се вглъбите, без да се натоварвате. Така ще бъдете блажено заети до края на дните си. (И като го следвате, вероятно ще имате повече от тези дни.)
Съветът на експертите е да търсите икигай в малките неща. Да започнете с нещо дребно като хоби. И най-вече – не трябва да обвинявате средата около себе си заради липсата на такова усещане. Или си го намерил, или не, това е.
След като направите това, дори и да не живеете до 100-годишна възраст, животът ви може да се усети по-дълъг, защото просто сте се ангажирали по-пълноценно с него. По-важното е – животът с цел променя и самото поведение на човек към по-добро. Човек живее по-здравословно и по-спокойно.
Разбира се, всичко звучи далеч по-лесно само казано, отколкото извършено на практика. Съвременният живот ни отнема все повече и повече от нашата истинска природа, което ни прави много лесно да водим живот, който няма смисъл.
Важният момент тук обаче е да излезеш от стъкления балон на ежедневието и стреса и действително да потърсиш някаква активност, която те кара да се отпуснеш. Тогава дори при някаква работа, изпълнена с напрежение, ще откриеш, че си доста по-спокоен, съсредоточен и в кондиция.
Ключови тук са тези важни първи крачки, които ще те накарат да потърсиш промяната и да намериш нещото, което те кара да „тиктакаш“. А ако започнеш постепенно да се посвещаваш все повече и повече на него (особено ако ти носи пари), ще се чувстваш значително по-щастлив.
И както се казва в онази мъдрост, превърни хобито си, това, което обичаш, в работа, и няма да ти се налага да работиш и ден през живота си.
Източник: webcafe.bg
