Правителството в Букурещ използва антиевропейска реторика в коментара си за критичния към Румъния мониторингов доклад на Европейската комисия от тази седмица, каза в интервю за БНР румънската журналистка Кристина Чиляку.
Според нея докладът за Букурещ е първа стъпка към разделянето на Румъния и България и оценяването им като отделни държави членки на ЕС.
„В Румъния беше отбелязано, че за първи път ЕС не разглежда България и Румъния като пакет“, каза Кристина Чиляку за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
„Двете страни бяхме рамо до рамо от приемането ни в ЕС – от присъединителния процес през механизма за наблюдение и оценка, Шенген и всичко останало. Бяхме заедно до публикуването на доклада. Тогава си казахме: „Чакайте малко, България всъщност се справя доста по-добре от нас“, посочи журналистката.
Коментирайки реакциите в Румъния на доклада, журналистката посочи, че по думите на премиера Виорика Дънчила има негативно влияние от страна на Европа във вътрешните работи на Румъния.
„Пред една от медиите, пред които тя се чувства като у дома, Дънчила отправи послание срещу ЕС като реакция на доклада за наблюдение и на резолюцията от ЕП. Ето един точен цитат от нея: „Ние няма да приемаме повече румънците да бъдат наказвани за това, което се случва навсякъде в Европа или да искат от нас неща, които никой в Европа не прави“. Ето и друг цитат: „Вижда се, че това е политическа резолюция, тя е дълбоко некоректна и за част от точките в нея няма никакви основания, а други не се отнасят за Румъния“. Това е нейното разбиране за резолюцията, разбирането на премиера Виорика Дънчила“.
Кристина Чиляку не смята, че негативният мониторингов доклад и приетата от Европарламента резолюция, настояваща за спазването на върховенството на закона в Румъния, ще подействат като червена лампа за управляващите.
„Да не забравяме, че именно заради тяхната политика сме стигнали до това положение. Реакциите, които видяхме сред част от министрите след публикуването на доклада и приемането на резолюцията, приличаше по-скоро на съпротива срещу Европа. Те казаха: „Не сте прави. Тук спазваме върховенството на закона и носим отговорност за всичко така, както трябва да бъде. Но вие се държите лошо с нас и ни критикувате“.
Журналистката смята, че тези две червени линии, начертани от Европейския парламент и Европейската комисия с двата документа, ще доведат до активизиране на опозицията.
„За съжаление в нашата страна тя все още е слаба, но може би това ще е импулс те да се потрудят повече, защото повечето румънци искат страната им да бъде в ЕС. Ние сме смятани за една от най-проевропейски настроените държави“.
На въпрос за възможно активизиране на протестите Кристина Чиляку каза: „Що се отнася до протестите в Румъния, имаме тук една шега, че всеки път, когато зимата дойде, ние сме по улиците на Букурещ и в другите големи градове. Не знам дали този мониторингов доклад и резолюцията на ЕП, ще активизират протестите. Това, което мога да кажа за хората в страната ми, е, че искат да останат в ЕС, но при условие, че се съблюдават европейските ценности“.
Според нея основният проблем за негативния доклад е начинът, по който правителството променя законодателството.
„Промените водят до това да има повече политика в съдебната система. А както знаете във всички страни от ЕС – в нашата, във вашата и във всички останали – съдебната власт трябва да е независима, за да работи както трябва. Когато имаш намеса на политици в съдебната власт, това означава, че много неща като злоупотреби, организирана престъпност и всички видове престъпления може да останат ненаказани. Това е нашият проблем по отношение на правосъдната система. Просто политиците искат да я контролират“.
Журналистката каза, че „в Румъния бе отбелязано, че за първи път ЕС не разглежда България и Румъния като пакет“.
Според нея редица коментари в румънските медии са отбелязали, че „изненадващо и ненадейно ние вече не сме в пакет (с България), а като отделни държави“. „Очевидно вашите шансове са по-големи, тъй като до момента доказахте, че вашето правителство и вашият народ правят повече за спазването на европейските правила и ценности. А нашата страна прави по-малко и това е нещо очевидно“.
Кристина Чиляку допуска, че Бълтария и Румъния може да бъдат разделени при влизането в еврозоната и в Шенген.
„С доклада бе направена първата стъпка към това разделение. Зам.-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс ясно каза, че Жан-Клод Юнкер иска да даде равни шансове на България и Румъния. Но ако само една от тези страни успее да покрие всички критични точки от мониторинга, то за нея наблюдението ще отпадне и ще се присъедини към Шенген, а другата за съжаление не. Засега тази другата е Румъния“.
В отговор на въпрос за медиите в Румъния и че тя изпреварва България в класацията по свобода на словото, журналистката каза:
„Медиите в Румъния нямат толкова голяма свобода. За съжаление ние всички усещаме, че нещо не е наред. Медиите в Румъния нямат широк достъп до много от действията на нашето правителство или на някои от министерствата ни. Има много манипулации, пропаганда, много лъжи и фалшиви новини“.
Според нея има много медии, които подкрепят безкритично правителството, каквото и да стане.
„Има я и другата страна – медии, които критикуват правителството, дори и да прави нещо добро. Вероятно някои медии получават пари от различни партии и може би затова имаме тази ситуация. Лошото е, че в Румъния не винаги имаме достъп до определени публични действия и появи на управляващите. Понякога получаваме само кадри от някакво събитие, което се е случило някъде – без звук, само обработена картина. Това не е нещо, което можеш да излъчиш… А получаваш нещо, което трябва да излъчиш. Просто да отбележиш постиженията на някого. Без да имаш възможността да отразиш фактите такива, каквито са. Нито да зададеш въпрос. Също така на някои журналисти е забранен достъп до определени събития“.
Преди 2 месеца един от организаторите на протестите в Румъния Малин Бот каза в интервю за БНР, че има алтернатива на правителството на социалдемократите и надежда хората да се преборят за нея. Той даде пример за това с избирането на президента Клаус Йоханис.
Кое подклажда тази активност и откъде може да дойде тя?
„Участвала съм в много протести. Като гражданин, не като журналист. Всъщност живея близо до площад „Виктория“ в Букурещ, където се провеждат протестите, така че по един или друг начин аз съм там. Това, което виждам, защото пътувам и много из страната, е, че хората независимо колко образовани или необразовани са, искат добър и достоен живот, искат промяна. Начинът, по който тя може да се случи, е чрез политика“.
„Точно затова се нуждаем от по-силна опозиция, но това, което виждам, е, че тя е прекалено млада. Те направиха и доста грешки в началото. Сега обаче се поучиха и са по-решителни в действията си и увеличават своята представителност. По-силен може да станеш, когато хората гласуват за теб. Догодина имаме президентски избори, а след две години – парламентарни. Така че ако румънците, които искат промяна, осъзнаят факта, че за да промениш нещо, трябва да излезеш и да гласуваш, мисля, че промяна ще има. Първият тест за това ще са европейските избори догодина. Дали румънците ще осъзнаят, че това е вот, който засяга страната ни, защото сме част от EС“.
