Снощи в театър 199 беше премиерата на спектакъла „Ясна поляна“ от Миро Гавран с режисьор Иван Урумов. Оригиналното заглавие на пиесата е „Чехов каза сбогом на Толстой”, а световноизвестният хърватски писател и драматург също гледа постановката тук в София.
„Изключително съм доволен от това как е направена пиесата. Четиримата актьори дадоха всичко от себе си, за да се получат едни истински и убедителни характери. Режисьорът е направил много ритмична и добра постановка. Реакцията на публиката пък доказа, че всички са били на правилния път. А аз като автор съм много повече от доволен, защото те са уцелили всичко това, което аз съм целял с пиесата. Творческият екип е успял да постигне истинската мярка между драматичното и комичното. Мисля още, че всички, които са работили върху спектакъла, говоря за авторите на музиката, сценографията и костюмите, са направили всичко, за да бъде впечатлението от постановката отлично. Така че за мен снощната постановка беше едно изключително преживяване и ще запомня завинаги това, което видях в „Театър 199“ – каза Миро Гавран в интервю за „Хоризонт за вас“.
Запитан каква е целта на присъствието на образите на великите писатели Лев Толстой и Антон Павлович Чехов в пиесата, Гавран отговори:
„В моите пиеси аз понякога обичам да използвам исторически реални герои и да ги поставям в различни ситуации. Когато пиша такъв тип исторически драми, взимам обикновено книги от различни автори, написани за едно и също историческо лице и виждам, че по различен начин интерпретират една и съща история. И щом тези, които се занимават с историческа литература, си позволяват отклонения от истината, тогава защо ние, които се занимаваме с художествена, да не го правим? Защото ролята на писателя е да създаде една история убедително. Не достоверно исторически, а убедително“.
Чувства ли се Миро Гавран „балкански драматург“:
„Когато говорим за Балканите в контекста на драмата и романа, се забелязва отчетливо едно връщане към фабулата. Имаме два вида писатели. Едните слагат политиката на първи план, а други искат да избягат от политиката. Като млад писател написах няколко пиеси, които бяха свързани с политическата ситуация. Но през последните 20 години, ако трябва да съм честен, се опитвам да избягам от това, защото смятам, че животът е много по-богат от една емоция и една ситуация. Човекът е и политическо, но и емоционално и сексуално и семейно същество. Ако го сведем само до политическо същество, ще му отнемем всички други елементи и той ще бъде по-беден като образ. Ако го сведем само до сексуалността, ще получим порнографски филм. Ако говорим само за семейната му страна, ще изпитваме нуждата да разберем какъв е той в емоционален и политически аспект. Затова, когато създавам някой герой, се опитвам всички елементи да вложа в неговия характер. Според мен немските и френските писатели през последните 100 години са настоявали да бъдат тълкуватели на политическите събития в техните страни. Това оказва и доста влияние в балканските литератури, защото често са превеждани тук. Аз понякога искам да направя текст, който няма нищо общо с политиката. Най-играната моя пиеса се казва „Всичко за жените“. Става въпрос за 3 актриси, които изпълняват по пет роли, всяка една от тях в пет различни ситуации. Тази пиеса е играна практически по цял свят – във всички балкански страни, в Северна и Южна Америка, в Индия. И всъщност се оказа, че подобен подход е това, което и актьорите, и публиката обичат. Аз съм автор на няколко сатирични текста, които се опитват да покажат недостатъците на политическата ситуация. Проблемът с подобни текстове е, че след 5, 10 години трябва да ги преработите, за да бъдат актуални. А когато напишеш текст, който касае само човешките взаимоотношения, без политическия нюанс, той е актуален и след 5, 10, 30 години“.
Цялото интервю на Лъчезар Цветков с Миро Гавран чуйте в звуковия файл.
