Белгийски дни в София се провеждат за 13-и пореден път и тази година ще продължат до 23 ноември.
Докато в началото, преди 13 години идеята е била белгийската общност да се обедини с български партньори по определени теми – храна, кухня и култура, постепенно в програмите на Дните започват да се добавят други акценти, най-вече бизнес събития, разказва в предаването „Графити по въздуха“ Н. Пр. Франсоа Бонтан, посланик на Кралство Белгия у нас.
Целта е да се организират събития между белгийските фирми и техните български партньори, като всяка година тези бизнес събития са с конкретен акцент. Тазгодишният е върху доброто самочувствие, миналата година във фокус е бил трансферът на технологии, а преди това – иновациите.
Белгийците са известни не само с бирата и шоколада, прагматизмът и реализмът също са част от техния темперамент, подчертава посланик Бонтан. Освен че развиват технологично ноу-хау, белгийците успяват и да мечтаят, допълва той, като припомня, че те са създали сюрреализма в живописта в лицето на Рене Магрит и Пол Делво. „Така че ето ви рецепта за щастие по белгийски – шоколад, бира, плюс реализъм и сюрреализъм“, казва посланик Франсоа Бонтан.
Като друго добро качество на белгийците Франсоа Бонтан откроява таланта да се предотвратяват конфликти и стремежа към компромис. Запитан дали тази рецепта е приложима у нас, дипломатът посочва, че „това е рецептата, но всеки трябва да добави собствената си подправка, нещо от себе си“, защото „рецептата не може да бъде еднаква навсякъде“.
Както в любовта, така и в културата има неща, които трябва да останат тайни – смята още Н. Пр. Франсоа Бонтан, но разказвайки за културната програма на Белгийските дни, разкрива защо е избран конкретен музикален инструмент.
Програмата на белгийските дни залага на джазов концерт, в който централно участие е отредено на саксофона, защото този инструмент е измислен от белгиеца Адолф Сакс през 1850 година, припомня Бонтан: „Той го измисля за нуждите на армията. Мислел е, че този инструмент много добре отбелязва ритъма, защото в тембъра му има такива възможности и може да помага при маршируването. И иронията е, че този инструмент става известен в Америка, в средите, които обичат джаз, заради чувственото му звучене. И аз смятам, че саксофонът е много добър акцент в Белгийските дни, защото тази година честваме сто години от края на Първата световна война. Тоест, ето един преход – от армията към джаза“.
Цялото интервю в превод на Снежина Русинова – Здравкова слушайте в звуковия файл.
