По идея на проектантите там бяха поставени водни атракции, за да може те да подчертават важността на градския символ, дело на Руси Стоянов. Предвидиха се и три чешмички – 2 от тях са цилиндрични с любопитен релеф (на заглавната снимка), а третата е ниска и чисто метална.
По-интересен е материал, използван за изграждането им. Явно е търсен винтидж ефект и са рециклирани ролни плаки от печатна машина за вестници – такава, каквато допреди 15-ина години използваха и всички печатния издания, преди да бъде заменена от новите дигитални и по-лесни за употреба технологии. Малцина са тези, които въобще са обърнали внимание обаче какви извадки и от кои вестници са изографисани по двете чешми.
Флагман.бг засне елементите и ги обърна огледално, за да прочете какво всъщност е изписано на тях. Натъкнаха се на нещо, което едва ли някой е очаквал – да се използват плаките от стар комунистически вестник, възхваляващ режима и партизанските движения.
Изданието, чието заглавие ясно може да се прочете от снимките ни е „Партизански завет“, датата не е неизвестна, но заглавието гърми: „Гласът на разума е ориентир за моята вяра“.
Проверка показа, че това е поморийски вестник, облъчвал масите с пропаганда – през 60-те години. Явно неизвестният засега архитект на чешмичките изобщо не е обърнал какви плаки се рециклират. По този начин, от бившата преса на комунистическата пропаганда извира вода, с която ежедневно стотици бургазлии утоляват жаждата си. Символично, нали?! Но жажда за какво – за спомени от соца?
„Партизански завет“ е ежемесечен вестник – приятел на властта след 1958 г. Казано с други думи, това е бил мерител на пулса на града и първи портал за това, което БКП прави в региона.
Редакцията се е намирала в сградата на АКП в Поморие (Аграрно-промишления комплекс). Скромното хартиено издание днес си спомнят немалко от по-възрастните поморийци.
„Разпространяваше се във всички градски институции безплатно – кметството, пощата, банките и т.н. Както добре знаем, всичко, което е безплатно, всъщност има скрита цена“, коментират поморийци. Те припомниха за пропагандното естество на вестника, започнал съществуването си в един от най-раздорните моменти от историята на България (в началото на властването на Тодор Живков, малко след като лагерът „Белене“ отново е открит след Пражката пролет)
Любимата на Живков дума „партизани“, в организацията на които самият Бай Тошо до последно твърдеше, че е членувал като активист, не случайно присъства в името на вестника.
Какъв точно е „заветът“ на партизанското движение обаче може да се поспори – дали той е еволюирал в комунистическа пропаганда или е замрял тотално, а някой просто използва тленните му останки за политически цели?
И след като този очевАден символ на комунизма днес грее гордо върху чешмата в сърцето на Бургас – незабележимо, без автор на арт инсталацията и без уточнение какво представлява тя, то следва логичният въпрос.
Редно ли е символ на комунизма (под формата на печатно издание от този, обявен през 1999-ата година за престъпен режим) да е изтипосан върху водоизточника? Това питат от Флагма.бг
Но да спрем за миг.
Да, чешмите в сегашния си вид са красиви – в действителност идеята на тях да има част от историята под формата на металните подложки на печатни издания от миналото е добра. Да, статията от „Партизански завет“ е само извадка от цялостния релеф на чешмите и…
Оправдания винаги могат да бъдат намерени. Фактът е, че в. „Партизански завет“ „краси“ чешмите на Грамофона в Бургас. Факт е също, че въпросното издание е било инструмент на пропаганда по време на комунизма. Факт още е и това, че арт инсталацията (ако изобщо тя може да се нарече така) няма автор. Дори да предположим, че въпросното украшение е грешка, то тогава кой е виновен за нея?
И по-важното, ще остане ли тази грешка там, ако плочата на Механото бъде свалена и изпратена в забвение?