За компютърните игри и тяхното създаване рядко се говори през призмата на културата, обикновено те са мишена, в която се прицелваме когато децата ни не искат да се отделят от компютъра или пък когато търсим причините за проявена от тях агресия. Компютърните игри обаче имат много повече измерения – те могат да бъдат мислени като форма на изкуство, имат много допирни точки с киното, могат да бъдат използвани в образованието или пък да се гледат като платформа, в която всеки може да изпробва различни роли, да взима решения и да търпи последствията им. Време ли е да мислим за компютърните игри като за изкуство и къде да търсим тяхната полза?
Веселин Ханджиев, създател на първата българска компютърна игра, която добива международна известност през 1999 година и един от първите в родната гейминдустрия, гост на „Време и половина“.
За игрите и хората
Предишна статия: Хърватите искат реванш от Испания за 0:6
Следваща статия: Константин Проданов: Плоският данък и демокрацията не са съвместими