Брутният вътрешен продукт на България се повиши през третото тримесечие на 2018 година с 0,5% спрямо второто тримесечие, когато нарасна с 0,8%, като на годишна база икономическата експанзия се забави рязко до 3,0% от 3,4% през предходните три месеца, показва първа оценка на Националния статистически институт (НСИ).
Това представлява най-слабо повишение на БВП на тримесечна база от третото тримесечие на 2014-а година, когато също беше отчетен растеж от 0,5%, докато експанзията на годишна база с „едва“ 3 на сто е най-сдържаната от последните три месеца на 2014-а година.
Според експресната оценка на НСИ за третото тримесечие на 2018 година, брутният вътрешен продукт в номинално изражение възлиза на 29,001 млрд. лева, като реализираната добавена стойност е в размер на 25,124 млрд. лева.
Най-голям дял в БВП отново заема крайното потребление (70,5% от БВП), което в стойностно изражение възлиза на 20,446 млрд. лева. През третото тримесечие бруто капиталообразуването е за 5,605 млрд. лева и формира 19,3% от БВП на страната.
Графика на БВП на тримесечна и на годишна база
Данните на НСИ показват, че основен принос за икономическия растеж през периода юли – септември 2018-а година спрямо второто тримесечие на година оказа износа на стоки и услуги, който се увеличи с 2,2%, докато крайното потребление нарасна с 1,4 на сто, но след повишение с 1,8% през второто тримесечие. Бруто образуването на основен капитал обаче се сви с 2,3% след повишение с 1,1% през предходното тримесечие.
На годишна база крайното потребление нарасна за второ поредно тримесечие с 6,9%, докато растежът на бруто образуване на основен капитал се забави до 6,2% от 6,6 на сто.
Износът на стоки и услуги нарасна на тримесечна база с цели 2,2% след понижение с 1,6% през второто тримесечие, но въпреки това се сви на годишна база с 3,2% след понижение с 1,9% през предходните три месеца и беше в размер на 20,533 млрд. лева (70,8% относителен дял от БВП). В същото време вносът на стоки и услуги в нашата страна се повиши с едва 0,3% на тримесечна база (след повишение с 0,7% през второто тримесечие), ускорявайки слабо темпо на растеж на годишна база до 5,1% (от 5,0% през второто тримесечие), като достигна размер от 17,583 млрд. лева (или 60,6% относителен дял от БВП).
По този начин външнотърговското салдо се отразява позитивно на икономическия растеж през третото тримесечие, като положителният търговски баланс е в размер на 2,950 млрд. лева и представлява 10,2 процентни пункта от БВП.
НСИ представи и данни за състоянието на работната сила и на безработицата в нашата страна през третото тримесечие на годината.
През трите месеца до края на септември 2018-а година общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години достига 3,2053 милиона, от които 1,7122 милиона са мъже и 1,4932 милиона са жени. Относителният дял на заетите лица от общото население на възраст 15 и повече години достига 53,5%. Цели 2,0065 милиона от заетите работят в сектора на услугите (или 62,6% от заетите лица), в индустрията са заети 974,1 хиляди (или 30,4% от всички заети лица), а в селското, горското и рибното стопанство – 224,7 хиляди (7,0%).
Броят на безработните през третото тримесечие на годината е 168,3 хиляди, докато коефициентът на безработица достига 5,0%, като намалява с 0,8 процентни пункта спрямо третото тримесечие на 2017-а година.
НСИ отчита, че най-малък процент безработни през трите месеца до края на септември 2018-а година са тези с висше образование (едва 13,7% от всички безработни), следвани от тези с основно и по-ниско образование (37,1% от всички безработни) и лицата със средно образование (49,2% и от всички безработни). Коефициентът на безработица сред висшистите е едва 2,3%, сред лицата със средно образование е 4,3%, а сред хората с основно и по-ниско образование достигна 14,0 на сто.
