Международен екип от учени твърди, че древен египетски папирус, известен като Каирския календар, може да се окаже най-старото писмено свидетелство за наблюдение на променящата своята яркост звезда Алгол.
Изследването е публикувано в Open Astronomy, а кратко резюме е помесетно в Phys.org. Алгол е тройна звезда в съзвездието Персей, която променя блясъка си. Забелязана е още в древността, когато са ѝ приписвали демонични свойства, поради което е получавала наименования като „Главата на дявола“ и „Трупове на купове“.
Счита се, че за първи път особеностите в блясъка на Алгол са документирани от италианският астроном Джемианино Монтанари през 1669, а някъде по тово време фигурира в небесен атлас под името „Главата на призрака“. Каирският календар е датиран от 1244 – 1763 година пр. Хр.
Папирусът досега се е смятал за календар на щастливите и нещастните дни от годината. През 2012 година учени от университета в Хелзинки обърнали внимание, че в календара има и информация за астрономически наблюдения и по-специално данни за Алгол. Видимата от Земята звезда е с променлив блясък, но дълго време не е било ясно защо това е така.
През 1881 година е била открита втората звезда от тройната система, а третата е установена през 1906 чрез спектрален анализ. Според последното изследване древните египтяни точно са описали феномена близо 3000 години по-рано.
Според публикацията във Phys.org в Каирския календар точно са описани измененията на Алгол, налбюдавани от древните егитпяни, а звездата е била част от египетската митология като част от култа към бог Гор.
