Избраният този уикенд нов председател на Съюза на съдиите в България (ССБ) Калин Калпакчиев побърза да оправдае очакванията и още в понеделник започна да се жалва от натиск върху съдиите. В 12-минутно интервю-монолог в ефира на общественото радио, Калпакчиев визира актуални казуси, при които има признаци за натиск върху съдии, пише „Правен свят“.
За да участва в предаването на БНР, Калпакчиев дори бе отишъл на „Драган Цанков“ №4, вероятно в обедната му почивка на съдия от Апелативен съд – София.
Калпакчиев видя преднамереност в сезирането от страна на главния прокурор на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) заради забавянето от досегашния председател на ССБ Атанас Атанасов на изписването на мотивите по оправдателна присъда на депутат от БСП с повече от четири месеца. „Факт е, че отношението на институциите към нашата организация през последните години не е било на одобрение, най-вече заради критичните позиции, които съдът отстоява неотклонно по всички въпроси, свързани с функционирането на съдебната власт.
Уязвяването на съдебната независимост – тенденцията, която не е от сега, тя е от много години. Но така или иначе всеки съдия, независимо дали заема позиция в съсловната организация, или не, съзнава отговорността, че трябва да изпълнява задълженията си по най-добрия начин, че нашата работа е ясно, че е пред очите на обществото и съдиите по никакъв начин, заявявали сме го многократно, не се страхуваме от всички форми не демократичен контрол. Ние и това казваме и в декларацията Общото събрание на Съюза на съдиите по възможно най-отстранения и професионален начин – че тогава, когато се използват привидно начини за контрол, под привиден претекст, използвайки нелегитимна цел, за да се сплашват съдиите или по някакъв начин да се всява страх и в останалата част от колегите, това вече е от естество да уязви независимостта. Т.е. съдът, когато изпълнява функцията си по правораздаване, по решаване на делата справедливо и обективно, да се влияе от други съображения – дали ще бъде проверен, пък как ще бъде проверен. Защото, ако в случая, съдията е в нарушение при, да речем, неспазване сроковете за изготвяне на мотиви или от друг характер, има орган, който може да извърши проверка и това е неговият председател, председателят на съда или Инспекторатът да се самосезира по някакъв начин, има и освен това и процесуални способи. Но това демонстративно и привидно използване на законови средства, това демонстративно заявяване през медиите, което не се е правило спрямо друг съдия, начинът, по който се прави, очевидно показва, че се преследва друга цел, което вече е наистина притеснително“, разви тезата си Калпакчиев.
Новият председател на ССБ не направи директен коментар за отказа на ръководителя на ВКС Лозан Панов да даде обяснения пред КПКОНПИ за произхода на над 100 000 лв., установени след пълна данъчна ревизия на доходите на семейството му. Според Калпакчиев, освен Панов, обект на проверки били и други съдии: „Сега голяма част от атаките са наистина по-софистицирани, перфидни, но те не са по-малко опасни. Ето например, говорим за проверки, за предизвикване на абсолютно неоправдан медиен натиск. Не само срещу председателя на Върховния касационен съд, има и други съдии, за които не се знае, срещу които се образуват данъчни проверки за дълги години назад и то като повод се взимат обикновено жалби на страни по дела, за които се знае, да речем, че има такива граждани, които „професионално“ се занимават с това да пускат десетки и стотици понякога жалби до съда и те са недоволни от всеки един съдия, който им е разгледал делото, защото две трети от съдиите пък се отвеждат от разглеждането им. Държавата не може по този начин привидно да използва жалби, които очевидно се подават с цел неизвършено нарушение на съдията, да служат за такъв тормоз, защото това наистина е тормоз на съдията“.
Според Калпакчиев , контролът върху съдиите бил достатъчен, а работата им прозрачна, защото всеки можел да посещава съдебните заседания, а решенията и мотивите били достъпни в интернет. От думите на Калпакчиев се разбра, че съдиите, макар да твърдят, че не са недосегаеми, предпочитат да бъдат проверявани от Инспектората към Висшия съдебен съвет, а не от външен за съдебната система държавен орган, какъвто се явява новосъздадената Антикорупционна комисия. От думите на Калпакчиев се разбра още, че КПКОНПИ не била независима институция, а част от изпълнителната власт?! „Включително и последните реформи, които се правиха в Конституцията и в Закона за съдебната власт 2016 година, форми за демократичен контрол, допустим, съобразно разделението на властите и независимостта на съда. Неслучайно бяха възложени на Инспектората всички проверки – и за почтеност, и имуществени декларации, на този орган, който ще проверява само съдии, преди беше Сметната палата, а не друг орган от изпълнителната власт, както е КОНПИ. Защото се смята, че този орган няма да уязвява по никакъв начин независимостта на съда. Всеки може да сезира Инспектората – и гражданин, и страна, там вече въпросът е как се правят проверките“, обясни Калпакчиев.
Той обърна специално внимание и на приетите миналия месец от Съдийската колегия на ВСС Стандарти за независимост на магистратите, които силно накърняват правото на критични коментари към работата на съдиите и дори призовават народните представители да криминализират гражданското недоволство от скандални по своята същност съдебни актове.