Най-тежките американски санкции срещу Иран влязоха в сила от началото на седмицата. И въпреки че всички очаквания бяха за поскъпване на цената на петрола, снощи тя падна под 70 долара за барел „Брент“. Това е равнището ѝ от началото на тази година. Негативният тренд се дължи основно на две причини – признаците за забавяне на растежа на двете водещи икономики Съединените щати и Китай и решението на Вашингтон да изключи осем държави от режима на санкции за следващите шест месеца.
„Когато говорим за цената на петрола, винаги има два фактора – геополитическият и икономическият. Да започнем от втория – балансът между търсенето и предлагането на черно злато винаги е много крехък“, категоричен е Кейсуке Самадори, който оглавява дирекцията за енергийни пазари и сигурност в Международната агенция за енергетика.
„Добивът на американски петрол расте по-бързо от количествата, необходими за задоволяване на нуждите в световен план. Спрямо миналата година количеството на добивания американски петрол е нараснало с около 2 милиона барела дневно. През 2019 добивът ще продължи да расте, така че американският петрол създава стабилност на пазара“.
След като Доналд Тръмп влезе в Белия дом, шистовите добиви получиха „зелена светлина“ и още тогава Съединените щати дадоха заявка, че ще търсят по-сериозно присъствие на международния пазар. Тогава все още икономическите тенденции бяха нагоре и се очакваше допълнително ускоряване на икономиката, сега – все още тя расте в световен мащаб, но с по-бавни темпове. А освен икономическите причини, има и геополитически – именно заради тях Съединените щати въведоха санкциите срещу Иран, категорична е Тоби Дершовиц от Фондацията за защита на демокрациите, която е базирана във Вашингтон:
„Иранската икономика със сигурност страда от санкциите, защото не постъпват достатъчно приходи. Това, което е по-интересно обаче, е, че през последните месеци виждаме протести по улиците на иранските градове. Хората демонстрират по улиците срещу режима, който харчи иранските пари не за разрешаване на икономически проблеми вътре в страната, а за своите ужасни действия в другите държави. Действията на Иран в Сирия и други държави например са стрували на иранския народ милиарди долари. Ето защо протестите от шест и повече месеца насам са насочени срещу режима и управлението на Иран, а не срещу санкциите сами по себе си“.
Съединените щати разрешиха на осем държави, сред които Китай, Турция и Индия, да не спазват санкциите и да продължат вноса на ирански петрол с обещанието да го намалят.
„Аз очаквам, че те ще демонстрират действия, с които да докажат, че ще намалят вноса си на ирански петрол и в крайна сметка ще го сведат до нула. Това е и крайната цел на санкциите“, смята Кейсуке Самадори.
Тоби Дершовиц изказа мнение, че пазарът ще остане балансиран, защото Саудитска Арабия увеличи своите добиви. Това помага за осигуряването на достатъчно количество от суровината, от което следва, че и цената няма защо да расте, добави тя.
В момента Саудитска Арабия, Русия и Съединените щати произвеждат около 33 млн. барела и задоволяват около една трета от световното потребление. Междувременно Брюксел ускори работата си по специалния механизъм за заобикаляне на иранските санкции от страна на европейските компании.
„Въпреки това има притеснение, че те могат да бъдат изключени от американската система за плащане, а това е огромен проблем за компаниите. Затова съм убеден, че дори и да има опити за заобикаляне на американските санкции, те няма да бъдат толкова големи, че да повлияят много на ефекта от тях“, категоричен е експертът от Международната агенция по енергетика. Според него по отношение на Иран ефектът от санкциите ще бъде значителен.
Тоби Дершовиц смята, че натискът е срещу режима в Иран, който трябва да промени своето непристойно и опасно поведение. Това е единственият смисъл на санкциите, категорична е тя.
Междувременно в понеделник системата за банкови разплащания SWIFT прекрати достъпа на няколко ирански банки, което допълнително влошава проблемите в страната.
Още по темата чуйте в звуковия файл.
