Проф. д-р Димитър Петков е началник на Клиниката по сърдечна хирургия и заместник-директор по лечебната дейност на Университетска болница “Света Екатерина” в София. Извършил е самостоятелно над 7000 сърдечни операции в почти всички области на сърдечната хирургия.
Въвел е за първи път в България транскатетърното аортно клапно протезиране с достъпи през върха на сърцето, през възходяща аорта и през артерия субклавия; минимално инвазивната видеоасистирана хирургия на митрална клапа и хирургичното лечение на туморни тромби в долна празна вена, ангажиращи сърцето и коремните органи. Проф. Петков е завеждащ на Трасплантационната програма в болницата и има най-голям брой извършени трансплантации на сърце у нас.
– Проф. Петков, как се промени сърдечната хирургия от началото на вашата професионална кариера досега?
– От 1990 г. съм в болница “Света Екатерина”. Наистина много неща се промениха за това време. Започнахме да правим по-голям брой операции. В практиката влязоха нововъведения – например машини, които подпомагат сърцето. Когато започнах, нямаше ехографи. Разполагахме само с апарат, чрез който се виждаше единствено дали има излив около сърцето, но не можеше да се оцени пълноценно функцията му. Впоследствие се появиха ехографите, които оценяват функцията на клапите, как сърцето се съкращава. В момента болницата разполага с най-съвременните апарати в тази област.
Възобновихме трансплантациите на сърце през 2003 г. Въпреки това има голяма диспропорция между чакащите сърдечна трансплантация и получилите ново сърце. В листата на чакащите има между 30 и 40 пациенти, а се извършват едва от 3 до 5 трансплантации на година поради липса на донори. Максимумът ни е 9 трансплантации през 2016 г. За да не позволяваме да умират нуждаещите се от трансплантация пациенти, започнахме да им слагаме специални устройства – така наречените “изкуствени сърца”. Така им даваме шанс да оцелеят, докато се намери подходящият донор.
Въведохме през годините операции, които се извършват без екстракорпорално кръвообращение – машина “сърце – бял дроб”.
Развиха се техники, чрез които сърцето не се спира, докато се оперират коронарните артерии, а в последните години и клапите. Става въпрос за транскатетърните клапи при стеноза на аортната клапа. Влиза се до сърцето със специален катетър през артерията на крака (феморалната артерия) и силно стеснената клапа се разширява с балон, като на същото място се поставя нова биологична клапа, която поема напълно функцията. Така не се налага отваряне на гръдния кош.
Ако обаче са увредени съдовете на краката, новата клапа се поставя през малък разрез през върха на сърцето, без то да се спира. Доразработихме тази методика и вече сменяме освен аортна, митрална, така и трикуспидална клапа, както и поставяме ринг в определен вид позиция.
Друго направление, в което се развихме, е хирургичното лечение на ритъмните и проводни нарушения на сърцето. Чрез специална операция възстановяваме синусовия ритъм на сърцето в 72% от случаите.
Развихме през годините и поставянето на стент-графтове, които представляват стентове за аортата. Ако има разширен участък или пък е с дисекираща аневризма (спукване на аортата), без да се извършва операция, се поставя нова аорта, която прилепва към стените на старата и покрива разкъсания участък.