Илко Димитров е от съвременните български поети, чиято поезия определяме като философска. Може би затова той не е сред шумно рекламираните или самообявили се за „най-добри“ в литературната ни градина, но на премиерата му имаше отбрано интелектуално общество. Книгите му се появяват рядко, но предизвикват особен резонанс сред по-задълбочените читатели. Преди десетина години той издаде събрано под заглавие „Бяло“, а сега вече в книжарниците вече е и новата му сборна книга „Черно“. Светът в поезията му е сложен и многопластов. При Илко Димитров въпросите за това кои сме ние, защо сме такива, какво не достига на битието ни, как да бъдем цялостни, как да постигнем единство на духа и телесното, какво ни казва Вселената, са органична част от стиховете. Той не се опитва да обясни света, а да го осмисли, както и човека в този свят – крехък и разрушител едновременно. Събраните в едно книжно тяло с художник Румен Ефтимов книги на Илко Димитров „Продавачът на конци“, „4етири“, „Това едно/ Можеш ли го“ звучат по нов начин, сговарят се, спорят, въобще „Черно“ се превръща в полифонична книга и от своя страна пък кореспондира с „Бяло“.