Идеята е човек да събере приятелите си преди светъл празник с надеждата за новата година, да си поговори с тях за добрите неща, като не забравя и тъмните линии, защото пречат на светлото. Това сподели пред „Хоризонт“ журналистът Юлия Пискулийска, след като представи по свое неписано правило, предпразнично, поредната си стихосбирка „Диво цвете“:
Идеята е, когато годината е минала, нещо да се вижда, че има – плод, или в менчето водичка, или… набрано диво цвете.
Многоточията са и при хубавото, и при лошото. Ние живеем вградени в своята съдба и не знаем какво ни очаква в следващия миг. Не искаме да сложим точка. Понякога не сме в съгласие със самите себе си.
И омразата е муза, всичко онова, което се събира в нашата душа, каза още Юлия Пискулийска. Запитана дали като общество успяваме да трансформираме гнева в нещо по-ценно или го трупаме, тя отговори:
Както едно диво цвете, едно буренче минават и през камъка, за да си покажат живеца, така и ние би трябвало да минаваме през това. Но ние сме толкова болни, разединени, стегнати, уплашени. Тъжно ми е, но колегите имат роля за това. Аз искам да чуя и светлото. Аз го знам лошото. Или поне заедно да се борим срещу това лошо.
В „Море на живите“ основният тон е стоическият оптимизъм: нищо добро не ни чака, но ние ще стоим с радост насред живота. Това обясни за новата си книга със стихове Александър Секулов в предаването „Хоризонт до обед“:
Нямаме радост от живота. Имаме голям проблем с това като нация, като народ. Ние сме жизнени, издръжливи, но не изпитваме радост от живота. Не ни възпитават да го мислим като философска категория. Има различни народи по света, някои от които се справят по-добре с това. Ние оргиастично се радваме на живота – от крайни изблици на несдържана радост до перманентно отчаяние от себе си.
Имам усещането, че човечеството стана толкова голямо, че човекът започва да губи все повече значение като отделен индивид, добави Секулов:
Пренаселихме планетата. Мисля, че тя е оразмерена за определен вид човешка деятелност. В един момент ще й стане много. И на себе си ще станем много.
За него поетичната книга е опит да се улови неуловимото:
Да се обясни необяснимото, да се изживее животът по някакъв непознат за езика начин. С поезията трябва да се търсят големи въпроси, да се вършат големи задачи.
Можете да чуете разговора с двамата автори от звуковия файл.
