С прожекция на документалния филм „Опит за биография на лицето Х“ в кино „Одеон“ беше чествана 70-годишнината на режисьора Васил Живков. Филмът е отличен със „Златен ритон“ от гилдията на кинокритиците към СБФД. Сред зрителите имаше приятели и колеги на режисьора, които с обич честитиха юбилея му в кратък поздравителен филм. Той не пожела да говори, но чухме неговия глас зад кадър. Антония Ковачева, настоящ директор на Българската национална филмотека, разказа не толкова за филмите, които е направил досега, колкото за личността на режисьора, чиято неприспособимост и умението да създава филмите си без да се съобразява с конюнктурата, го е направила личност-коректив за мнозина. Негови филми не са били излъчвани по идеологически причини преди промените, но днес те представляват мост между поколенията, това особено важи за показания на честването негов последен филм засега. „Опит за биография на лицето Х“ е разтърсваща дисекция на отминалите години. Това, което ни казва е структурирано, точно, без премълчаване и затова е смазващо като истината. За пропиления ни живот. За пропиления живот на родителите ни и за живота, който децата ни ще пропилеят. За пропиляната ни държава. Не че не знаем това, за което се разказва в този филм – за страната ни, за самите нас, но показано по този начин, смазва, защото виждаш, че май вече всичко е загубено. Защото лицата Х се оказаха непосилно много. Филмът е неудобен, но задължително трябва да се прожектира в училищата в часовете по история, в часовете на класа и въобще при всяка възможност. Благодарим на Васил Живков не само за този филм – да е жив и здрав! Очакваме още филми от него!
