Европейската комисия прогнозира охлаждане на икономическия растеж в еврозоната и в целия ЕС през следващите няколко години, тъй като единният европейски блок е изправен пред редица рискове, свързани с търговската и икономическа политика на САЩ, с все още неясните условия по развода на Великобритания със съюза и с плановете за прекомерни разходи на дългово обременени членове като Италия.
Според „есенната прогноза“ на ЕК, БВП на еврозоната ще нарасне през настоящата година с 2,1% (без промяна спрямо „лятната прогноза“ от юли), след като през 2017-а година беше отчетена икономическа експанзия от 2,4% (най-добър растеж от последното десетилетие). Комисията обаче намали оценката си за растеж през 2019-а година до 1,9% от 2% през юли и очаква по-нататъшно забавяне на икономическата експанзия до 1,7% през 2020-а година.
Подобен модел на забавяне на икономическия растеж е заложен и за целия Европейски съюз, като ЕК очаква БВП на страните -членки на ЕС да нарасне през настоящата година с 2,1%, с 2,0% през 2019-а и с 1,9% през 2020-а година.
„Като изключим рисковете от големи сътресения, БВП трябва да продължава да нараства с умерени темпове“, отбеляза Марко Бути, ръководител на отдела по икономика на Европейската комисия. „Пътят напред обаче е изпълнен с несигурност и многобройни, взаимосвързани рискове“, предупреди той.
Комисията изтъкна наличието на редица заплахи в бъдеще и преди всичко възможността икономиката на САЩ да нарасне твърде бързо в отговор на данъчните съкращения и увеличените държавни разходи, принуждавайки Федералния резерв да повиши основния си лихвен процент по-рязко, отколкото се очаква понастоящем. ЕК предупреди, че това би могло да доведе до „сътресения“ на световните финансови пазари, както и да отслаби растежа в развиващите се и в развитите икономики.
ЕК също така се безпокои, че бързото разширяване на американска икономика „ще засмуче“ повече внос, което ще увеличи търговския дефицит на страната и рискува да доведе до нови увеличения на митническите тарифи. „Ако се появяват и разпространят нови тарифи и нови немитнически бариери, отрицателното въздействие върху международната търговия и глобалния растеж ще бъде значително“, написа Марко Буит.
Той отбеляза, че „продължават да будят неспокойство несигурността относно перспективите за публичните финанси в Италия, която доведе до по-високи лихвени спредове, както и взаимодействието на държавния дълг с банковия сектор“.
Низходяща ревизия търпят и прогнозите за икономическия растеж в Германия, Франция и Италия. Според новите оценки на ЕК, растежът на германската икономика ще се заби от 2,2% през 2017-а до 1,7% през настоящата година (при предишна оценка за повишение с 1,9%) и до 1,8% през 2019-а (вместо до 1,9%, според оценката през юли). За 2020-а година се очаква БВП на Германия да нарасне с 1,7 на сто.
Очаква се, че икономиката на Италия ще се представи най-зле в рамките на еврозоната, като ЕК залага на повишение на италианския БВП с едва 1,1% през тази година, с 1,2% през 2019-а и с 1,3% през 2020-а година.
Относно Великобритания, прогнозите на ЕК се базират на „чисто техническо предположение“, като се има предвид несигурният резултат от преговорите за Брекзит. сделка Комисията прогнозира растеж на британската икономика от 2,1% през тази, от 1,9% през 2019-а и от 1,8% през 2020-а година.
Комисията обаче подчерта, че процесът на Брекзит е един от основните рискове за икономиките на еврозоната и на целия ЕС, като техният растеж може да се влоши по-сериозно от очакваното.
Другите основни източници на несигурност идват от Съединените щати и Италия, според анализа на Комисията. Прегряването на американската икономика, подхранвано от „проциклични фискални стимули“, би могло да доведе до нарастване на лихвените проценти по-бързо от очакваното, което би имало многобройни отрицателни „странични ефекти“ извън САЩ. ЕК предупреди и за наличието на рискове, свързани с търговското напрежение, провокирано от провежданата от администрацията на Доналд Тръмп политика.
Друг съществен риск е Италия, чието евроскептично правителство провежда политики на неограничени разходи въпреки високия държавен дълг, който се очаква да остане стабилно около 130% от БВП до 2020-а година, вместо да бъде намален значително, както се изисква от фискалните правила на ЕС.
„Съмненията за качеството и устойчивостта на публичните финанси в силно задлъжнелите държави – членки биха могли да се разпространят върху вътрешните банкови сектори, увеличавайки загрижеността за финансовата стабилност и натежавайки върху икономическата активност“, коментира Комисията.
Таблица с есенните и пролетните прогнози на ЕК за икономическия растеж в ЕС
