Нейното име е емблематично за Русе и Русенската живописна школа. Картините, които показа в София, са посветени и на родния й град, и на магичните места в Париж, където е завладяна през годините от изкуството на големите френски художници. За това тя често казва: „… имам изключителния късмет да се родя и да живея в един аристократичен град, носещ духа на Европа. Повлиял на мен и на русенските художници със своята архитектура и прекрасните интериори в старите къщи“. Като погледне човек нейно платно, вижда ваза с цветя, прозореца, покрива на съседната къща, обикновени предмети в една стая, така наситени с вътрешна сила, с памет за отминали или сегашните времена, с едно продължително време, което трябва да се съхрани. Веднага всеки разпознава творба на Василка Монева, въпреки че в експозицията с надслов: „На Русе и Париж с любов“ цветът е изтеглен, по землисти, по приглушени тонове изграждат всеки сюжет. Макар че нейното име свързваме с натюрморта и интериора, те са изведени – чрез замаха и свободата на четката, до значими и вечни магични творби. Тя е майстор на това, обикновен предмет да въздейства като цяла вселена. Новост за изкуството на Василка Монева са парижките изгледи – от Монмартър и идеята да изобрази някои ателиета на прочути художници като Модилияни, Пикасо, Дюфи или Шагал. „Не мога да не направя поклон към тези, чиито картини са ми помагали да търся пътя, по който да вървя“ – казва още Василка Монева за този интерес. Отново тя превръща всеки предмет в картината в символ, в знак. Специално за парижките сюжети е допринесло това, че като стипендиант на Ателиетата в Сите де Зар в Париж през 1977 година, този дух на Монмартър е оставил трайна следа в изкуството й.